ЖИВОТЪТ БЕШЕ ПРЕКРАСЕН …

1
Добави коментар

Свидетелства за Божията Слава

06/15 2012

Категория: Свидетелства

Създадена на Петък, 15 Юни 2012 23:41

Посещения: 1663

Откъс от книгата „ИСТИНСКИ ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА“

Предоставена ни от Precious Testimonies /Безценни Свидетелства/. Превод Роза Саронова, специално за Hristiqni.com.

РЕАЛНИ ХОРА, С РЕАЛНИ ПРОБЛЕМИ, ЖИВЕЕЩИ В НАШИЯ РЕАЛЕН СВЯТ, ТЪРСЕЩИ РЕАЛНИ ОТГОВОРИ.

ТЕЗИ ХОРА СА ТОЛКОВА РЕАЛНИ И ИСТИНСКИ, ЧЕ МОЖЕ ДОРИ ДА ГИ ПОЗНАВАТЕ!!!

ГЛАВА 1

ЖИВОТЪТ БЕШЕ ПРЕКРАСЕН …

Защо обаче се чувствах толкова празен?

Детството ми беше просто страхотно. Имах любящи родители, сестра и по-малък брат. Живеехме в хубава къща, возехме се в хубава кола и притежавахме лятна вила на брега на океана с моторна лодка. Там аз прекарвах летните си ваканции. Живота беше  прекрасен …

 

Всяка неделя ходехме на църква с родителите ми. Но когато пораснах и станах тийнейджър аз спрях да ходя. „Каква загуба на време”, мислех си аз докато седях на пейките в църква всяка неделя. Службите ми се струваха безкрайно дълги.

Успешно се дипломирах от университета и си намерих добре платена работа. Притежавах лъскави спортни коли, а на 25 вече имах и собствена къща. Бях заобиколен от много приятели, с които постоянно ходехме по купони.

Животът беше прекрасен …

На 30, въпреки че от страни изглеждаше сякаш притежавам всичко, което някой може да си пожелае, трябва да си призная, че вътре в мен зееше една голяма празна дупка. Нещо липсваше. Мислех си, че ако се оженя и създам свое семейство щях да я запълня. Запознах се с едно страхотно момиче и скоро след това сключихме брак. Имах великолепна съпруга, но дупката в мен си остана празна. Нещо липсваше …

Някой ми спомена за църква. Помислих, че може би се нуждаех точно от това и реших да дам още един шанс на църквата. Продължаваше да ми бъде скучно и досадно. Каква загуба на време. Аз обаче отчаяно се нуждаех от нещо. Реших, че може би имаше нещо повече от църквата и за това тръгнах да търся това „нещо повече”. Не знаех какво и кое беше „повече”-то, но пък бях твърдо решен да го намеря. Един час в църквата всяка неделя … не ми носеше удовлетворение.

Започнах да ходя по най-различни събрания и сбирки, на които се говореше за „Бог”. На някои от тези събрания аз срещах хора, които казваха, че имат връзка,  взаимоотношения с „Бог”. „Колко странно”, мислех си аз, „Как е възможно?” Колкото повече се замислях върху това, толкова повече се убеждавах, че може би точно то ми липсваше. Продължавах да ходя на тези сбирки, за да науча колкото се може повече и повече за тези тъй-наречени взаимоотношения с Бога. Един ден някой ми каза: „И ти можеш да изградиш взаимоотношения с Бога. Връзката с него е нещо много просто. Само трябва да четеш Библията си и да се молиш.” „Уф!”, ето това беше реакцията ми. „Да чета Библията си и да се моля ли? Трябва да има по-лесен начин!”

Аз обаче бях твърдо решен да науча нещо повече за тези взаимоотношения с Бога за това започнах да чета Библията. Трябва да си призная, че ми костваше ужасно много усилия. Нищо не оставаше в съзнанието ми. Съмнявах се. Четенето на Библията за мен беше един болезнен процес, но с течение на времето (и повярвайте ми мина доста дълго време), нещата започнаха да правят смисъл, да се вързват. Всичко си дойде на мястото. И така, стигнах до този момент в живота си, за който мога да кажа, че вече и аз имам взаимоотношения с Бога – Създателят на цялата вселена! Може би си мислите: „Този е луд!” Аз обаче ще ви отговоря: „Взаимоотношенията с Гопода са реални, истински.” Той ми помага и ме води. Помага ми когато трябва да взема решение. Понякога аз си мисля за нещо по един начин, но Неговият начин, Неговият път е съвсем различен от моя. И той винаги е по-добрият.

Дали живота ми стана перфектен когато вече и аз имам взаимоотношения с Бога? Отговорът ми е: Не. Все още ли водя борби и имам трудности? Отговорът е: Да. Но понякога се чудя колко ли по-труден щеше да бъде живота ми, ако не бях изградил взаимоотношенията си с Исуса.

Ако и вие чувствате тази празнота вътре в себе си; ако и във вас зее тази огромна дупка, аз ви насърчавам да се хванете здраво за Исус! Опитайте! Най-вероятно сте опитали какво ли не, защо да не опитате и Исус? Само Той може да запълни тази празнина във вас!

Пред всеки един от нас, всеки ден от живота ни се открива възможността да направим избор, а именно да ходим в чистота и почтеност. Тази сутрин аз се събудих с една дилема. Бях взел под наем едно оборудване, но без да искам, случайно едно малко парченце от него се отчупи. Бях сигурен, че никой нямаше да забележи тази малка повреда. Та … дали им да кажа или да забравя за случилото се? Сякаш … да не им казвам, но нещо дълбоко вътре в мен не ми даваше мира. Върнах се в магазина и си признах, че бях счупил тази част. Какво ми отговориха ли? Те не били забелязали, но оценявали моята честност. Казаха да не се притеснявам и че щяли да поправят повредата за тяхна сметка.

Сигурно си казвате: „Голяма работа!” Преди да позная Господа, аз нямаше да се върна в магазина и да призная, че аз съм счупил оборудването, обаче пък съвестта ми щеше да ме гризе здравата. Сега съвестта ми е чиста и не съм натоварен с чувство на вина.

Ти, който четеш, може и да си мислиш, че църквата представлява сбор от правила и норми. Чувал съм хора да казват: „Защо да ходя на църква? Само да слушам за разни правила ли?”; „Не и аз!” или „Аз съм добър човек и нямам нужда от църквата.” Други пък си мислят, че религията е нещо, на което да се опрат.  Едно време когато чувах, че някои Християни се нуждаели да си намерят работа и че щели да се молят за това, аз просто им лепвах етикета „Луди идиоти”. Мислех си, че хората просто трябва да се размърдат и да си потърсят работа, вместо за молят за такава. Аз осъзнавам, че живота за мен беше лесен – имах отлично заплатена работа, приятели и много материални придобивки. Но въпреки всички тези хубави неща аз бях жаден … жадувах да узная какво още имаше в живота, освен всички тези „играчки”; нещо дълбоко вътре ме глождеше – да разбера дали имаше нещо повече от това.

Когато започнах наистина да търся, аз осъзнах, че имах нужда от нещото или по-скоро този Някой, от Когото всички ние, без изключение, се нуждаем – ИСУС.

Ще завърша с най-любимият си от всички стихове в Библията:

„А според както е писано: – „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“. (1 Кор. 2:9)

Помислете върху това! Ние дори не можем да си представим  намеренията (добрите мисли), които Господ има за нас. Не е ли страхотно!

Тери

Благодарим на всички, които ни помагат финансово в развитието, за да продължаваме да Ви насърчаваме и благославяме чрез Истината на Словото Божие. БОГ не остава длъжен! За повече информация кликнете ->ТуК<-{xtypo_info}Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те … не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент … моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!{/xtypo_info}

Сайтът се нуждае от вашата подкрепа за месеците март и април.
За повече информация последвайте връзката: – КЛИК

< Предишна

Следваща >

Добавете коментар