Дали във бурите съм оцеляла;
дали нащърбена, но пак съм цяла;
дали надежда в тебе съм посяла;
дали и в укор с обич съм те гряла;
дали и в споровете неизбежни
не бликваха у мен вините прежни;
дали съвет най-мъдър съм ти дала,
на теб, от благородство засияла;
дали във миговете на страдание
със скалпел не отварях в тебе рани,
а сетне те, като гризачи същи
разкъсваха самата моя същност…
За всичко, Ели, ще отсъдиш утре,
когато, слънце, ще съм в теб отвътре…
Помни, че винаги съм те обичала,
и в тебе, дъще моя, съм се вричала!
След години, без да можеш да го скриеш,
в себе си зрънца от мене ще откриеш…
И те,примесени със твоите черти,
ще сътворят мозайка-и това си Ти!
И бавно, без дори да го съзнаваш,
ти мен все повече ще опознаваш…
А пък насетне твоите деца
ще преоткриват тебе в своите сърца !
Лили Чолакова
*****
