18.06.2012
Темперамент: Бурманската котка е жизнена, любознателна и активна. По време на размножителния период може да бъде доста шумна в стремежа си за търсене на партньор. Котката Бурмезе силно се привързва към собствениците си, но е приятелски настроена и към непознати.
Външни белези: Главата на английската Бурманска котка има триъгълна форма, докато американската разновидност притежава заоблени форми. Очите са големи и широко поставени. Цветът им е златист или жълт, в никакъв случай зелен или син. Стопът на носа е ясно различим. Муцуната е къса и закръглена. Ушите са средно големи, с широка основа и заоблени върхове. Вратът е добре замускулен. Гърбът продължава в права линия до основата на опашката. Тялото е добре замускулено и компактно, по-едро при самците. Крайниците са пропорционално дълги спрямо трупа. Козината е къса и сатенена на допир. Космената покривка е обагрена в различни нюанси, изсветляващи от гърба към крайниците. Някои от разновидностите са: кафяво, самурено, шоколадово, шампанско, лилаво и др.
Оценка на породата:
Здравословни проблеми: Някои линии английски Бурмански котки страдат от генетичен дефект, при който втората двойка постоянни зъби изникват трудно и причиняват силна болка, водеща до сълзотечение у котенцето. Английската породна линия понякога е носител и на дефект, водещ до вродена хипокалемия. От своя страна това причинява мускулна слабост, ясно проявена в мускулатурата на врата.
История, произход и предназначение: Също като Бирманската котка, Бурманската котка произхожда от Бирма (днешен Мианмар, Азия). Въпреки общите си корени, двете породи са напълно различни. Някои източници сочат като родина на породата Сиам (откъдето са произлезли и Сиамските котки), откъдето предшествениците на днешните Бурмилски котки били пренесени до Бирма. Първоначално развъждана на американския континент, Бурманската котка бързо добива популярност и в Европа, където особено внимание получава от селекционери във Великобритания. Оттук и двете породни линии – британска и американска Бурманска котка.
