След години щастието се усмихна и на мен

Пиша ви моята история, за да вдъхна надежда на всички, които я прочетат. Искам чрез нея да покажа, че никога не трябва да се губи надежда и рано или късно всеки намира пътя в живота си.

Малко след като завърших гимназия и влезнах в университет се разболях. Няма да навлизам в подробности за болестта. Здравословното ми състояние много ми пречеше да водя нормален живот и скоро оставих студентство. Мина време, аз не се подобрявах и започнах да се депресирам и да мисля, че животът няма смисъл. Но цялото ми семейство беше до мен, вдъхваше ми надежда и ме подкрепяха. Така мина още много време. И ето ме сега десет години по- късно аз съм задоволително здрава и щастлива. Срещнах мъжа на живота си и имаме най- сладкото бебе. След години щастието се усмихна и на мен, защото не се предадох и имах хора да себе си. Никога не се предавайте!

Радостина

УтехаБГ:

Хубаво, че сподели историята си. Хората трябва по- често да споделят, за да вдъхват кураж и надежда на другите или да получат такива. Права си, никога не трябва да се предаваме или да падаме духом, а ако това се случи, е толкова хубаво да имаш кой да ти даде кураж и надежда.

Магистър Жана

Категория:
Страсти и неволи Етикети:
болест, вяра, мъж, надежда, подкрепа, семейство, Утеха