Зимна разходка в снежния балкан от хижа Партизанска песен до хижа Мазалт, ден преди бъдни вечер.
Зимен преход, както следва, се прави със зимна екипировка – снегоходки, гети, зимни дрехи и обувки. От хижа Партизанска песен до Мазалт имаше пъртина, но за да пробвам новите снегоходките минах по лятната неутъпкана пътека. Вместо да затъвам до кръста в дълбокия сняг, се понесох над него бавно, но сигурно.
Времето за такъв вид туризъм беше повече от идеално – спокойно, слънчево и дори топло.
Вървенето нагоре по неутъпкания сняг със снегоходките е уморително и бавно.
Според GPS-а ми навлизам в загадъчната местност Мъртвата гора.
Сенките се издължават като призрачни ръце, сякаш искат да ме сграбчат.
Излизам на утъпкания път и свалям снегоходките, толкова съм лек че ще литна.
Цялото небе е пронизано от следи на самолети, но тук долу съм единствения пътник.
Отново се движа по маркирания път.
Под връх Корита има чешма с постоянно течаща ледена вода.
Зимата не замръзва, а лятото не пресъхва.
От връх Корита хижата вече се вижда, макар пътя да не е преполовен. Тепърва предстои дълъг преход през гората, която през зимата не е особено интересна. Напротив.
На изток имаме обичаен старопланински пейзаж с ясно изразен дом-паметник на връх Бузлуджа.
Северно от Габрово живописен скален рид
След продължително вървене в гората стигам до първата табела, която съобщава че навлизам на територията на национален парк „Централен Балкан“. Свалям раницата да пия вода и дочувам шум, а всеки шум крие изненади понеже Централния Балкан е едно от местата с най-голяма концентрация на мечки и вълци. Вместо мечка се задава широко усмихнат старец – дядо Васил на 74 години от Габрово.
Бай Васил редовно обикаля тези краища и поне веднъж седмично се качва до хижата без снегоходки, гети и каквато и да е стандартна туристическа екипировка. Малко преди да стигнем, на входа на националния парк, дядо Васко изкара шише домашна ракия от старата раница. Загряхме добре преди финалния километър.
Ето я и самата хижа. Бай Васил хвърчи напред все едно е на двайсе и четири.
Винаги, когато ме домързи да взема нещо със себе си после съжалявам. Този път не взех статива, който щеше да ми бъде много полезен. Имаше пълна луна и нощта беше изключително светла.
На сутринта се пробвах да снимам с по-високо ISO, но повечето снимки излязоха жестоко замазани.
Вечерта не успях да заспя, дядото беше в една стая с мен. Той заспа веднага, попърдя малко и после пусна резачката на мах. Все си мислех, че ще се умори да хърка и ще мога да подремна, но уви. Сутринта поехме надолу и посрещнахме изгрева заедно.
