-Не знаех…
-Ти …тук
-Аз пък, докато…
Предъвкаха думите. Не можеха да се насилят да ги изговорят. Стояха като преграда по между им. Светът около Лора отново се разми, но този път не бе сама.
Баналното в случая беше, че отидоха на кафе. Там обаче сгушени в сушата и заобикалящата ги глъчка успяха да разберат, това което в началото не можеха да си кажат. Той все още не можеше да проумее защо тя бе решила да го потърси след толкова много години. Учудваше се на водопада от думи, с които Лора го заливаше. Чувстваше се неловко, опитвайки се да вмести представата за себе си като героя, от който тя се нуждаеше. Но близостта на човешко същество, изплувало от дълбините на детството постепенно успя да го омагьоса. Върна се отново във времето, когато жадуваше да бъде голям и силен и да спасява света. Искаше да задържи това чувство по-дълго. Знаеше, че канейки я в дома си се опитва да направи точно това.
Лора се съблече примамена от топлината на камината и сигурността на този апартамент. Дъждът се приплъзна по тялото и остави само дъхав спомен, изчезвайки заедно с дрехите и. Чу изненадващото тупване на албумите зад гърба си и шума от разпилените по пода късове детство. Напрегна се. Чувствителността изби по кожата и проблесна на тънки струйки по гърдите и корема и. Очакването на докосването бе безкрайно като застинал миг.
Ръцете му погалиха гърбът и се приплъзнаха напред към гърдите и. Забравила да диша, Лора чуваше в ушите си нетърпеливия му дъх. Неговите дрехи полепнаха като защитна стена върху нея. Не можеше да понася тежестта и студенината им. Обърна се с лице към него. Той зарови ръце в гърдите и тя усети плахите му целувки. Жадуваше за него. Искаше силата и мощта му. Беше като вампир, опиянил се от сексуалната сила на своята жертва.
Съсредоточи се върху рушенето на стената от дрехи. Когато и последната парцалка отхвърчава във водовъртежа на околния свят, тя застина за миг притисната от съзнанието за неговата мъжественост. Надвесен над нея той и обещаваше радост и болка, сила и дремеща хлапашка слабост, търсеше пристан и предлагаше похот. Лора се изви в ръцете му. Смениха ролите си. Сега жертвата беше тя. Усмивката на ловец пробяга по осветеното от пламъците му лице. Той прекара пръст по гърдите и, а тръпката на желанието избухна в нея. Тя се затресе в клетката на собствените и вакханални мечти. После се оказа всмукана в неговата плът. Езикът му обхождаше нейното тяло и застина в очакване върху кратера на вулкана, който гореше между краката и. Тя прихвана главата му и го притисна към себе си, задращи в отчаяни усилия да достигне гърбът му. Премяташе се и стенеше прихваната в магията на секса. Затвори очи. Когато ги отвори лицето му не надвесено над нея. Погледът му бе едновременно властен и умоляващ. Не се наложи дори да кимне. Почувства го вътре в себе си, изпълнен с живот, пулсиращ в някакъв първичен ритъм. Страстта се разля в нея като жарава. Допреди миг бягаше по границата на разума, после лавината помете всичко. Затвори очи. Когато ги отвори той все още беше над нея – властен и умоляващ. Устояващ своето право на оргазъм. Тя притисна омаломощеното си тяло до неговото, пое паузите любов и въздух, които и даряваше, докато не я заля и неговата вълна на удовлетворение.
Няколко часа по-късно Лора се откъсна от него, опитвайки се отново да се върне в проливния дъжд и света на другите хора, но той беше по-силен от нея. Ръката му я улови и притисна върху смачканите на пода снимки. тя разбра, че където и да бяга винаги ще иска да се връща тук при своя герой от детството, който я дарява със своята сила и мощ, превеждайки я през лабиринта на сексуалната игра. Тя се усмихна похотливо и се нахвърли върху него.
