Да поговорим за…МЕН

View this site in your language!

Жените са склонни да изневеряват в четирите дни преди овулацията си!!! Ха, това е научно доказано, а не е просто теза…. В периода преди овулация, жената предпочита по-мъжествените черти – ниски вежди, широка челюст, „дебел“ врат….През останалото време предпочитан тип е по-женственият, с по-омекотени форми. Пак доказано научно твърдение….И – нещо интересно – тестисите на мъжа са по-големи от тези на орангутана и по-малки от тези на шимпанзето. Защо ли….? Ами защото орангутана си има харем от орангутанки и не е нужно да е в пълна готовност нон стоп, докато на шимпанзето му се налага точно това, поради невярните женски. А човека остава посредата, защото жените сме племе с променлива вярност…. Учените в тази област казват „Един баща никога не може да бъде сигурен в децата си, освен ако не направи ДНК тест.“ От чисто биологична гледна точка било напълно неприемливо мъжки да отглежда децата на друг мъжкар, просто защото така попилява ценните си гени. Ами какво да правят тези мъже, които поради различни причини не могат да имат деца, а???? Друго интересно доказателство е това, че парадиращият със социалните си придобивки човек, дори и да не притежава най-добрите гени, е много по-привлекателен и сексуално предпочитан от този, който има гените, но няма играчките. За последното съм напълно съгласна, защото ми дава ясна представа защо младите момичета, в апогея на възпроизводствените си възможности, тръгват с мазни, гнусни, отблъскващи дядковци с пари и скъпи коли. Бля….отвратително…“Биология, какво да правиш“- казват учените. Ами дааааа, биология. Ама тая биология реже крилцата на младите, генетично подобрени и сексуално издръжливи мъжкари / не ви принизявам до животинските видове, момчета, не го разбирайте така/, които не притежават придобивките на чичковците, но пак искат да си пуснат семето някъде. И какво правим тогава, като биологията на човека е създадена по този само-противоречащ си начин? Ами прибягваме до ума си, защото, все пак, ние хората сме единствените разумни същества на тази земя, които могат да тръгнат срещу природата си, благодарение единствено на собствената си воля. А волята в този случай е любовта…. Когато момиче се влюби силно е трудно да я накараш да направи нещо, което ще я отдели от обекта на тия възвишени чувства. Същото се отнася и за момчетата, надявам се… Така че посланието ми е: Обичайте се хора, влюбвайте се и не вървете против т’ва прекрасно чувство, което те стопля, дава ти крилца много по-големи от крилцата, които ти дава Ред Бул и ти затваря очите за невъзможните неща.

Правя ремонт. Боядисвам с латекс – хубаво люляково лилаво. Лакирам ламперията, пренареждам мебелите, сменям стила. Всичко вървеше по вода до момента, в който не дойде време да слагам стъклените полички в една ниша до леглото. Няма проблеми – казах си – отивам в Практикер да ми отрежат поличките, взимам държачи и с винтоверта пат, пат и за две минути всичко е готово.

Взех размерите…..грешно. Отрязаха стъклата по-големи. Няма проблем – казвам си аз втори път – ще го коригирам. Отрязоха ги пак…..грешно. По-малки. Леко пребледняла от нерви за трети път си казах няма проблем. С бодра крачка запраших към Практикер и взех две двуметрови летви, които щях да използвам като подпори за държачите. Прибрах се щастлива и спокойна, че сега най-накрая ще мога да сложа поличките и ще успея да подредя всичко до вечерта. Надупчих почти цялата ниша. Лакираната ламперия се превърна в ренде, през което прозираше жълтеникавата изолация. Почервенях от яд. Стъклата се оказаха по-големи сега, след като сложих изрязаните грижливо летвички. Имах алтернатива – или да махна летвите и да взема други, по-скъпи държачи, или да отрежа стъклата. Но имах и един проблем. Отрежех ли стъклата отново грешно, цялата одисея щеше да се потрети. През цялото време докато пътувах към Практикер се проклинах наум, че не научих математиката и в частност геометрията, както трябва. И естествено заради това мое незнание се бръкнах дълбоооко в дйоба си за осем държача по двадесет и кусур лева единият. Когато плащах на касата младото момиче от другата страна ми се усмихна и ме поглледна с едни такива присмехулни очи, които веднага бяха контрирани ссъс зверския ми поглед. Добре че момичето се оказа разбрано – имам предвид, че разбра достатъчно бързо да не си и помисля да иронизира ситуацията, защото щеше да и се случи нещастие. Прибрах се за пореден път. Надеждата в мен не умираше. Завинтих новите държачи стараейки се да не обръщам внимание на алармата в главата си. Тя упорито ме информираше, че отново има някаква грешка. И наистина се оказа, че има. Стъклата се оказаха пак по-широки. Пробвах как ли не да ги поставя тези шибани, красиви, тонирани в зелено полички. Накрая не издържах. Захвърлих ги върху леглото, оставих хаоса да царува и се скрих на първия етаж с чинийка варен ориз и доматен сос, блаженно поседнала на удобното кресло, докато гледах един страхотен филм с лаконично заглавиe АЛФИ. Той се прибра към осем. Беше капнал след тренировката и искаше да легне да спи. Завари ме по средата на втория филм. – Всичко ли е наред, мило? – Да – казах – всичко е ок. – Приключи ли с ремонта горе? Много съм уморен. Искам душ и веднага в леглото. – Да – повторих – всичко е ок.

Качи се горе, отвори вратата и, убедена съм, замръзна на място. Не очакваше да види хаос. Нито пък легло, което не се вижда от всякакви джунджурии. Влезе да си вземе душ и дойде при мен в хола с одеало и възглавница под ръка.

– Утре ще ги поставя. – Ахам. Точно на най-интересното съм. Може ли после да ми кажеш?

Бях гадна. Но той го заслужаваше напълно. Дори не ме попита имам ли нужда от помощ през цялата седмица, докато траеше ремонта. Следващите два дни всичко си дойде на мястото. Сложи поличките и подреди хаоса. А на мен ми се услади още повече да го наблюдавам отстрани като супервайзър. Все пак това бяха събота и неделя. Единствените му почивни дни!