Когато това интервю беше готово и дойде времето да го споделя с читателите на Фортисимо знаех, че няма нужда да пиша дълго представяне на Миглена.
Представям ви я негримирана, неудобна, неделикатна, но все така пряма и истинска.
Нели Русева: Здравей, Миглена :). При нашата уговорка за това интервю, ти ми каза, че няма неудобни въпроси. Твоята практика на журналист и водещ не те ли убеди в обратното?
Миглена Ангелова: Не, Нели! Продължавам да мисля, че няма неудобни въпроси. Важно е обаче КАК се задават и С КАКВА ЦЕЛ, а още по-важно е как се „пресъздават” отговорите. Живеем във време с твърде много регламенти. Виждаме, че откровените лъжци, безочливите крадци, наглите убийци не просто минават метър по т.н. действащо законодателство, а управляват света. С течение на времето многото закони и закончета, пробутани с всякакви конкретни лични цели от хора, които в този момент са можели да си позволят да ги пробутат, размиха понятията за истина и лъжа. Изкривиха ги. За Лъжата вече не е никакъв проблем да се гримира като Истина. Но в нормалния свят вината продължава да е вина, доброто остава добро, а убийството – дори някъде далеч в Сирия, продължава да бъде убийство… Няма неудобни въпроси, има нечестни отговори.
Нели Русева: Трудно ли се започва всичко отначало?
Миглена Ангелова: Да, трудно! Ние така сме възпитани. В съзнанието ни е имплантирано, че „всичко е за добро”. Неотдавна с мой приятел – много умен мъж, те са на изчезване, уви – си говорихме, че всъщност никой не ни е обещавал, че ще става по-добре, така че е малоумно това да се очаква по презумпция. Докато седиш със скръстени ръце, около теб могат да избуят от само себе си единствено бурените. Колкото и да сме подготвени, за да започнем каквото и да било отначало, ние първо трябва да се откъснем от притежаваното преди, тоест да се разделим, да загубим… Колко са мъдрите хора, които виждат в подобна негативна ситуация перспективите? Аз не съм толкова мъдра, имам още много за учене.
Нели Русева: Списание „Сезони” в миналото ли е, с какво се занимаваш в момента?
Миглена Ангелова: Списание „Сезони” за мен със сигурност е в миналото. Боя се, че то и самото е минало. За мен то бе причина да се убедя, че теми като политика и икономика не са нито по-сложни, нито по-неинтересни за мен от „моите” теми като социалната психология, например. Просто в тях се лъже повече. По-лесно е да оставиш хората да си мислят, че нищо не разбират и, че тази материя не е за тях. Това не е вярно. Ако нещо изглежда сложно, значи този, който го представя по сложен начин, просто лъже или крие нещо. Убеждавала съм се в това неведнъж. А с какво се занимавам… Вече четвърта година се опитвам да променя обстоятелствата в моята област. Или по-правилно е да кажа, че вече четвърта година се опитвам при тези обстоятелства у нас, в България да създам медия, която да бъде в полза на потребителите си, а не имитация на журналистика. Това, разбира се, е много трудно поради ред причини. Хубавото е, че тенденциите, които забелязвах преди 6-7 години вече не само са на повърхността, а вършеят наред, така че не трябва много да се обяснява какво означава да няма къде и да няма кой да ти интерпретира проблема така, че да стане ясен на повече хора. Всъщност това е основната функция на журналистиката – да бъде преводач.
Нели Русева: Ще те гледаме ли скоро на телевизионния екран? Имаше покана от Нова ТВ, какво се случи?
Миглена Ангелова: На екрана на националните ТВ със сигурност не. От мен се очаква да им причиня твърде много главоболия. Мисля, че имат право и не се сърдя. Има криза. Тоест няма свободни пари. Свободни в смисъл – пари за разходване по предназначение. Както неотдавна ми каза един мой известен колега, предаванията ми са евтини, в смисъл малко струват. Това означава, че не създавам принадена стойност по веригата. От мен никой не може да се облагодетелства, правилната дума е: „да намаже” нещо „под масата”. Смешно е, но така е във всички сфери. Поне на този етап.
Нели Русева: Липсва ли ти „Искрено и лично”, ама искрено и лично…?
Миглена Ангелова: Липсва ми възможността да бъда полезна на повече хора. Да бъда полезна със знанията си. В крайна сметка натрупаното в мен е резултат от усилията на много хора. Когато съзнаваш това, не можеш да седиш и високомерно да си мълчиш. Донякъде намирам компенсация в профила си във Фейсбук. Моята стена е източник на информация за много колеги. 🙂
Нели Русева: Смяташ ли, че този тип ток шоута са нужни днес на зрителя?
Миглена Ангелова: На нас ни е нужно всичко, което е направено честно и задълбочено. Всичко. А дали е токшоу, дали е новинарска емисия или документален филм – няма значение. Нека не заклеймяваме токшоутата само, защото са изпразнени от съдържание, заради посредственото предъвкване на едно и също от хора, които нямат подготовката и желанието да се задълбочат в смисъла и причините на ставащото. Когато чуя някой „екранен” човек да замества почти всички съществителни с празната дума: „нещо” се радвам, че постоянно полагам усилия да развивам речника си и да не използвам „нещо” и „такова”. Думите са вълшебство – те означават понятия. Когато отсъстват понятията, изчезва и думата. И започваш да имаш „нещо” в себе си, а не душа! Токшоутата са начин да се напомня за понятията, а това е твърде сериозна ежедневна работа, при която първо трябва да развиваш себе си. В България не разполагаме с милионната аудитория на САЩ, където всеки буламач има своите консуматори. У нас хората напоследък просто не гледат, вече е обичайно да нямаш телевизор. По-голяма обида за мениджмънта на телевизиите аз поне не си представям.
Нели Русева: Честно, какво ти е мнението за телевизията като цяло? Учи ли, зомбира ли?
Миглена Ангелова: Нито зомбира, нито учи. И за двете функции се изисква подготовка, разум и целенасочено поведение. В телевизиите се въртят много пари. Многото пари привличат алчността. По време на световна криза тези пари не са достатъчни, за да отделиш за „грим” и да нагласиш някаква лицеприятна фасада. В нашата бедна малка България световните процеси са като на длан и се виждат с невъоръжено око. Всичко е толкова обективно. Затова ненавиждам нашето тъпо себеотричане, какви сме били ние българите… Но това е друга тема. Телевизиите не са оазис, те са проекция на затлачената система, която произвежда порок. В момента тя просто изяжда сама себе си.
Нели Русева: Ти си обществено ангажиран човек. Какво мислиш за това, че все не успяваме да изберем „верните” хора в политиката, глупави ли сме ни, българите?
Миглена Ангелова: Ето това е по другата тема! Беснея, когато някой стоварва вината за страданията върху страдащите! Ако аз управлявам някого, чия е вината за лошия живот на този, когото управлявам? Моя, само моя! Колкото и да преиначавам и да извъртам, всички знаем, че е моя, затова управниците бързо обезформят телата си – те не се харесват в ролята на несправящи се, но нямат силата да спрат театъра, малцина успяват да прекратят поне своето участие в него. Ненавиждам порочното устройство на света, в който живеем! Затова световната криза на системата ме радва – в нея има възможност за промяна.
Миглена Ангелова: Ние всъщност не избираме! Нека не се заблуждаваме, колкото и да ни се иска! Ние участваме в театър, наречен „избори”, ние сме масовката, която изпълнителите на главните роли обикновено презират. И не само не сме глупави българите, ние дори сме много умни, защото участниците в театрото са малко. Погледнете колко хора у нас гласуват, а колко НЕ гласуват. Това, че някакъв процес е наречен „избори” не означава, че в същността си е наистина избор! Искате ли доказателство за моите твърдения? Опитайте да създадете партия и да се явите с нея на избори. Представете си на колко хора ще трябва да платите, честно при това: някой трябва да изгради структурите, да пътува – това са разходи, други трябва да създават документите – платформи, устави, офиси, комуникации и т.н. – това са разходи, идват „журналистите”, които трябва да нахраните при това така, че да ви харесат… Пожалете ме и да спрем до тук. Ние не избираме. Ние живеем в псевдодемокрация. Алчните, безочливи хора имат всички улеснения да стигнат до властта, нашата религия не само не им пречи, ами ги стимулира, и колкото повече безпросветност, толкова по-добре – и нямам предвид само България. Проучете целия съвременен християнски свят.
Нели Русева: Вярваща ли си?
Миглена Ангелова: Ако имаш предвид религия, то аз съм убеден и заклет враг на християнството, въпреки че съм кръстена. Естествено това се е случило, както обикновено – в невръстните години, когато нито разбираш, нито можеш да избягаш. Доколкото познавам религиите, считам, че християнството е най-вредно по отношение на човечеството. Да разпъваш авангарда си на кръст, да гориш всичко прогресивно и да учиш стадото, пардон паството на лицемерие, алчност и смирение, да изискваш вяра, а не знание, си е престъпление срещу човечеството, откъдето и да го погледнеш. Но християнството все още е на власт, за разлика от фашизма, с който бих го сравнила, и няма изгледи скоро да бъде „заклеймено”.
Нели Русева: Многодетна майка си, това геройство ли е в България?
Миглена Ангелова: Напоследък често чувам това за геройството… И не зная защо се дразня. Прилича ми на клеймо, въпреки че знам, че обикновено се казва с добро чувство. Броят деца не определя нито качеството ти като родител, нито като човек. Можеш да имаш 10 деца и да си пълен боклук. Можеш да нямаш нито едно дете и да си успял да промениш живота към по-добро на много хора. И пак не бих го нарекла геройство, а просто следване на своята природа. Хората имат различна природа. Колкото и да й се опъваш, не можеш да я победиш. Ако в теб гори огън, няма как да бъдеш мек като вода. Трябва да откриеш кой си и да следваш природата си, иначе можеш да угасиш вместо да запалиш или обратното – когато някакво действие не е на място, то винаги е вредно. Въпреки, че ние постоянно се опитваме да се натикаме в чуждата кожа и да мъдруваме от там…
Нели Русева: Кажи няколко думи за децата си…
Миглена Ангелова: Обичам ги! Благодарна съм им, че изживяхме качествено годините, в които бяхме заедно. Момичетата вече следват своя път. Винаги съм си мислила, че съм готова за момента, в който ще трябва да ги пусна да летят сами и, че ще успея да намеря сили да не изплета емоционалните окови, с които да ги дърпам обратно. Мисля, че криво-ляво успявам да се справя с второто, но с първото… Липсват ми зверски – те са изключителни личности, като кристалчета – различни и по звука, който издават, и по красотата, която създават, но времето, в което бяхме ежедневно заедно в бита, просто свърши. Сега съм по-често в мъжки компании, покрай сина ми и често мрънкам, че искам при момичета! Но пък съм на път да разбера мъжкия свят…
Нели Русева: Как успяваш, какво те държи винаги на ниво, какво ти дава сили?
Миглена Ангелова: Кой казва, че успявам? Нито съм винаги на ниво, нито винаги имам сила да стана сутрин. Аз просто живея. Опитвам се да гоня измамното чувство за правота, опитвам се да не се държа назидателно, опитвам се да не забравям, че съм прашинка, която временно лети по белия свят, опитвам се да мисля за същността, а не да забелязвам единствено фасадата, опитвам се да не се страхувам от падане, от болка, от разочарование… и други подобни опити правя. Дали съм успяла, ще разберем накрая, някога. А може и да не разбера, в случай, че не е било толкова важно. 🙂
Нели Русева: Кажи няколко думи за младите хора, за чалгализираното ни общество на всички нива?
Миглена Ангелова: Аз не просто обичам младите хора, душата си давам за тях! Всеки упрек към тях буквално реже сърцето ми, защото е съвършеното признание за нашата глупост, за нашата пустота, за нашето лицемерие. Нашето – на така наречените възрастни. Ние, много умните съдници, не им дадохме знанието, че имат съвест, че тя е в състояние да ги убие; не ги научихме, че реалността се различава от анимационното филмче и, ако на улицата гръмнеш приятелчето си, то после няма да стане, за да си продължите играта заедно; ние продължаваме да не им помагаме да открият себе си, своите таланти; да ги научим защо е важна хигиената, какво означава любов, какво означава да си родител… Вместо това ги храним със сурогати и стоварваме върху тях собствената си вина! Невежият не може да даде знание, но и няма как да се почувства виновен – той дори няма критерии, които да го определят като такъв. За всеки погубен без смисъл млад живот и отговорността е наша, и цената ще е за наша сметка. Природата е умна, тя не доказва правотата си в съдебната зала, тя просто бие здраво.
Нели Русева: Какво не знаем за жената Миглена – силна слаба, уязвима, сериозна или шеговита, властна или смирена… сподели нещо за себе си 🙂
Миглена Ангелова: Аз съм всичко това, което изброи. Държа много на достойнството и на честта, не обичам слугинското поведение във всичките му измерения. Ненавиждам слугинското мачкане на чаршафи, придружено с лъжи и лицемерие. Много мъже, от които се очаква да са силни и издръжливи, да имат понятие за чест, кураж и последователност, могат да завиждат на твърдостта на моята дума. Това дразни всички продажници, които дълбоко в себе си искат да притежават тези качества, но нямат силата да поемат негативите им.
Нели Русева: Какво мислиш за еманципацията? Не е ли бреме, освен възможност и свобода?
Миглена Ангелова: Еманципацията доведе до засилване на хаоса в душите. Или по-скоро увличането по еманципацията, което донесе не малко пари на много организации. Нас ни докараха до там, че упорито правим от жената мъж и обратно. Резултатите са: истерични жени и страхливи мъже. Това е лудост. Но я го кажи на глас в европарламента, примерно. Жената е емоционална по природа и често греши, ако до нея не стои умен мъж, който да „канализира” тази емоционалност, в смисъл да поставя границите й. Мъжете пък по природа могат да бъдат доста груби в желанието си да скрият своята лесна ранимост, склонност към лидерство и т.н. – те стават съвършено други, когато до тях има умна жена. Подчертавам умна, а не властница с претенциите да е умна. До какво ни докара разюзданата, добре платена, еманципация? Нерешителни, неумни богати мъже с власт, които са лишени от най-важното качество на мъжа: отговорността пред потомството. Вижте поведението им, вижте начините им на себедоказване, начините на отплащане за имитацията на любов, която получават от незнаещи, амбициозни малки момичета; понятията, с които си служат, начините, по които плащат, женските качества, което стимулират – мърша.
Нели Русева: Какъв трябва да е един мъж, за да те впечатли? Има ли мъж до теб сега?
Миглена Ангелова: Трябва да знае повече от мен. Да има характера да ме накара да разбера, че знае повече от мен! Да разбира, че жената е честта на мъжа и да държи да има чест изобщо. Да е наясно, че в наши дни достойното поведение се среща по-рядко от златото и поради това създава твърде много неудобства за притежателите си. Да държи на свободата си. А бе, трудна работа… Най-трудното е, ако е решил да имитира тези качества. Свят ще му се извие. Ще го пречупя из основи, при това без да искам… На всичкото отгоре много страдам, когато виждам какво причинявам в подобни случаи… За съжаление, не мога да си променя природата. Винаги предупреждавам, но когато човек надценява себе си, е естествено да не ме чува. После пък не става по-честен, особено когато е наранен и обиден. Когато го попитат какво се е случило между нас, няма да опише действителността. Свикнах с това.
Нели Русева: Вярваш ли, че Любовта е жива? И че може всичко да излекува?
Миглена Ангелова: Мисля, че ние имаме доста погрешно схващане за Любовта. Тя далеч не посещава населението поголовно като в сериалите, които преживяме. Тя е не просто талант на сърцето. Свързана е с толкова много необходими качества на личността, че повечето от нас няма как да я изпитат и само я имитират. Говоря от собствен опит. Докато не опознаеш „АЗ” – при това честно и без страх – няма да е вярно продължението: „ТЕ ОБИЧАМ”. Интересно е, че всички дълбоко в себе си сме наясно какво щастие е да си едно цяло с друг човек – нещо като родова памет – затова желаем Любовта повече от здравето и никога не я прощаваме на другите, освен ако самите не я познаваме истински. А дали е лек и срещу какво не зная. На този етап от живота си мисля, че е единствената смислена цел – да се научиш да обичаш, тоест да опознаеш себе си с всичките си тъмни кътчета, които толкова се страхуваш да не бъдат забелязани от другите.
Нели Русева: Какво не можеш да простиш?
Миглена Ангелова: Глупостта. Невежеството. Лицемерието. Мързеливата душа.
Нели Русева: За какво плачеш и позволяваш ли си?
Миглена Ангелова: Разбира се, че си позволявам, отдавна съм вдигнала ръце от себе си. Веднага мога да ревна от проява на доброта към мен – с това не мога да свикна.
Нели Русева: Каква книга има на нощното ти шкафче?
Миглена Ангелова: Електронна. Тя е любимият ми предмет вкъщи.
Нели Русева: За какво все не ти стига времето?
Миглена Ангелова: Времето ми стига за всичко, което считам за важно.
Нели Русева: Отлагаш ли нещо, за утре, за някога?
Миглена Ангелова: Да. Често го правя. Отлагам чистенето, миенето на чинии, посещението в някой административен офис… Ако мога да отложа, ще го отложа задължително.
Нели Русева: Как си представяш една романтична вечер, какво си пожелаваш?
Миглена Ангелова: Никак. Романтичността не е в атрибутите във вид на морска гледка, вечеря на свещи и други подобни клишета. Романтично е до теб да има човек, който също разбира, че всичко ти е дадено за много малко време и, че ако не изпълниш със съдържание този конкретен миг, повече никога няма да имаш тази възможност.
Нели Русева: Какво ти предстои в най-близко бъдеще? Ти какво искаш?
Миглена Ангелова: Ааа, това не зная. Иначе какво искам ли? Искам да реализирам потенциала си, за да го опозная. Мисля, че това е най-правилната дефиниция на щастието и мога да се похваля, че е формулирана лично от мен.
Нели Русева: Четох някъде, че се каниш да заминеш за чужбина и да останеш?
Миглена Ангелова: Бих останала навсякъде, където мисля, че мога да реализирам потенциала си, тоест да бъда щастлива. Аз не се страхувам от трудностите. Това е причината да съм още в България – все още мисля, че мога да продължа да бъда щастлива тук.
Нели Русева: Как си представяш Миглена след 20 години:)
Миглена Ангелова: Без лифтинг, без силикон, с огнени очи, подстрекателка към истински живот на всички млади хора около нея.
Нели Русева: Вярваш ли, че човек помъдрява с годините, или се смирява, или просто се примирява?
Миглена Ангелова: Човек остава себе си, и в ключовите си позиции не се променя. Ако се е родил мъдър, само ще става по-мъдър, ако е бил примирен, с годините ще става още по-скучен, с тази разлика, че ще има повече оправдания от типа на: „такъв е животът”, което е смешно, защото покажете ми оня смъртен, който действително знае какъв е животът във всичките му измерения… Когато чуя: „Такъв е животът”, обикновено питам: „Какъв?” Задължително следва нещо негативно: гаден, противен, тъп.. Тогава питам: „Защо още не си се самоубил? Нормалните хора, които харесват живота имат нужда от простор – направи им място.” Е, не искат! Позьори!
Нели Русева: Какво от това, което ти си научила от твоите родители, непременно искаш да знаят и децата ти?
Миглена Ангелова: Едва ли мога да изброя всичко. То е същността ми, която няма как да не предам по някакъв начин нататък.
Нели Русева: Ти си от Русе, има ли нещо, което те връща там?
Миглена Ангелова: Аз живея в настоящето. А миналото е в мен. Не ми е необходимо да попадна някъде, за да си спомня нещо конкретно. Ако този въпрос е свързан с детството, то моето детство е преминало не толкова в Русе, колкото в Усогорск, Коми, където родителите ми работеха. Неотдавна попаднах на един сайт със снимки от там. Ето това наистина беше събитие – видях блоковете, които са в паметта ми, училището ми, дърветата… и се почувствах балансирана, някак успокоена, защото част от мен продължава да живее там.
Нели Русева: Пожелай нещо на читателите ни, моля те…
Миглена Ангелова: Пожелавам им това, което пожелавам на себе си: да спрем да се страхуваме! Да зарежем оковите на страха да сгрешим, да бъдем упрекнати, на страха от риска да живеем по-различно, на страха да се вгледаме в същността на явленията – пак се сещам за глупостта, че знанието носи страдания, въпреки нагледните примери за това как незнанието причинява страдания и то с такава разрушителна сила, че с векове не можем да преодолеем последствията… Животът е риск и шанс. Смъртта е сигурна и само тя не предлага други възможности. Който и да ви казва как ТРЯБВА, не забравяйте, че той е само лутащ се смъртен като всички нас и как живеем е само наша отговорност, защото цената я плащаме лично.
За fortisimo.eu – Нели Русева (снимки: Личен архив)
