Някои смятат, че такова лесно нещо като поливането може да се окаже не само безполезно, но и дори вредно за растенията. Водата при поливането трябва да се просмуква в зоната на корените, тоест на дълбочина не по-малка от 20 см. Ако остане сух слой в почвата, то поливането няма да донесе полза. Преди всичко е нужно да се отчита механичният състав на почвата и подпочвения слой, тъй като именно от това зависи неговата водозадържаща способност. На тежките глинести почви поливането трябва да е рядко, но обилно, като се връщате с лейката няколко пъти на едно и също място, след като се попие водата, особено ако след някой друг час или сутринта след поливането разрохкате повърхността, която е “скрила влагата“. При това се нарушава капилярното изпарение. Проверете под бързо изсъхналите горни слоеве: почвата дори и в най-голямата горещина ще остане влажна, а на местата със “скрита влага“ ще се появят големи пукнатини, почвата ще изсъхне много бързо.
На този принцип действа и мулчирането, като за тази цел служат материали като торф, компост, наситнена слама, сухи изгнили стъбла и дори нарязани вестници, много добър мулч е и окосената трева. Слоят трябва да е дебел 3-5 см. На леките почви, особено в които има пясък, трябва да поливате често, но водата тук е повече. Тя бързо се просмуква от долните слоеве и корените на растенията се оказват в суха почва. В този случай е много важно мулчирането, но разрохкването за съхраняване на влагата практически не постига резултат. Горските почви се поливат по-често от глинестите. Дори и торфът да държи добре влагата, в топлото проветриво време горният слой на торфа може да пресъхне до състояние на непропускливост и тогава вливаната вода ще престане да се всмуква. Ако се случи подобно нещо, е необходимо търпеливо и често да поливате с лейката на едно и също място и да се уверявате, че водата започва да попива. Няма смисъл нито да разрохквате, нито да мулчирате горските почви.
