СНИМКА: Дeсислава Кулeлиeва
С независимата депутатка Калина Крумова разговаря Калина Влайкова:
– Калина, къде те свари новината за атентата в Бургас и защо реши да отидеш в болницата?
– В София бях, след работа. Запалих колата и тръгнах натам. За мен няма нищо по-нормално от това. Отидох и попитах мога ли с нещо да помогна. В крайна сметка, преди да съм каквато и да е като занятие, аз съм човек.
– Как те посрещнаха там? Имаше ли учудване, недоверие?
– Недоверие не. В никакъв случай. Може би някаква изненада. Най-вече у българските лекари, защото те могат да ме разпознаят. И с тях, и с израелския екип с течение на времето станахме приятели.
Все пак изкарахме заедно цялата нощ. Нормално е в такъв тежък момент хората да са объркани и изплашени. Но по никакъв начин те не дадоха израз на това.
– Според материала, който се появи за теб в израелския сайт Ynetnews.com, израелците там – пострадали и лекари – в началото не са имали представа каква точно си ти.
– Да. Вероятно повечето от пострадалите и досега не знаят. А и какво значение има каква съм? Единственото преимущество, което имам като депутат, е, че можех да бъда вътре. Всичко останало е въпрос на човешко отношение.
– Все пак депутатската карта отваря врати, които за други хора са затворени.
– Не е точно така, защото това е спешно отделение. Всеки с някаква нужда би могъл да влезе. Аз не забелязах някой да напира и да му бъде забранено. Но съм съгласна, че предвид ситуацията бе нормално да има засилени мерки за сигурност.
– Имаше ли други доброволци – депутати, политически лица?
– В такъв момент няма значение какво лице си. Имаше няколко доброволци от БЧК. И те стояха до сутринта. Едно момче от тях на сутринта ме попита: „А ти как се озова тук?“
Явно не ме позна, беше дружелюбен, попита ме имам ли нужда от нещо. Стана ми много мило, благодаря му.
– Разкажи какво видя ти там в тази нощ.
– Загубила съм един от най-скъпите си хора, случвали са ми се тежки неща. Но мога да кажа, че това е най-страшната нощ в живота ми. Защото, когато става въпрос за теб, е едно. Но когато виждаш как се променят толкова човешки съдби, е различно. Видях как хората се радват, че са оцелели, вместо да се окайват заради атентата. В жестовете им открих колко смело приемат случилото се. Такъв момент не може да не промени мирогледа на всеки. Тези хора живеят с идеята, че това може да се случи винаги и навсякъде. Толкова са силни като психика.
Някои бяха изгубили близки хора, бяха тъжни, изплашени. Но със сигурност нямаше отчаяние, че се е случило точно на тях.
Възхитих се на мобилизацията, на организираността им. Когато дойде израелският лекарски екип, за 2 ч бяха обиколили всички пострадали, бяха направили медицински картони, организираха посещение и в София, за да се прецени кога могат да приберат и транспортираните там в Тел Авив. Изключителна готовност за реакция в такъв момент. Най-силно ме впечатли поведението на един от пострадалите – този, който изгуби бременната си съпруга. Ицхак. За него най-дълго си мислех. Много рядко в днешно време може да се срещне такава истинска любов, грижа, всеотдайност.
Щом разбра, че говоря английски, през цялото време ме питаше – къде е жена ми, моля ви се, разберете нещо за нея, дори да не е жива, трябва да знам. Изобщо не се интересуваше, че сам е ранен. Тогава не знаех, че тя е била бременна. Ужасно е, че в такъв момент нищо не може да се направи.
После с израелските лекари дълго си говорехме за него. Вече се знаеше кои са загинали и стана ясно със сигурност, че жена му е сред жертвите. Помолих те да му съобщят. Такова нещо трябва да ти каже поне някой, който говори езика ти. Признавам си, не бих могла да го направя аз след всичките часове, в които я търсехме заедно.
– Ти предимно с лекарите ли общуваше, или и с пострадалите?
– И с пациентите, макар малко от тях говореха английски и руски. Идването на израелския екип беше важно не само от медицинска, но и от психологическа гледна точка. Да има някой от твоята родина, който се грижи за теб, говори твоя език и те успокоява, е от ключово значение.
– Цял ден вчера във фейсбук те хвалят, чувстваш ли се герой?
– Най-добре щях да се чувствам, ако нямаше атентат. Но понякога е хубаво, когато отстрани не те гледат като представител на властта, на еди-коя си партия, не те гледат как си облечен, дали си мъж, или жена, млад или стар. А като човек, който просто подава ръка. Затова съм благодарна на тези хора. Ние често забравяме да кажем благодаря. Или си намираме нещо гнило, ей така, за заниманието. А те въпреки ужаса, който преживяха, не спряха да го правят.
– В тази връзка се появиха коментари, че идваш от „Атака“, а там има ясни антисемитски настроения. Как отговаряш?
– Тези коментари са не грозни, а направо цинични. Някой решил да помогне и бил там. Хората са му благодарили. А трети отстрани седи и търси под вола теле. Думи нямам. Да коментират каквото искат.
Каквито и да бяха, щях да съм там. Един убит по-малко мъртъв ли е от друг заради националността си? Ако не бяха жалки подобни изказвания, щяха да са смешни.
– Ти коя от версиите приемаш по въпросите защо сега, защо в България и защо в Бургас се случи този терористичен акт?
– Аз съм последният човек, който може да разсъждава върху версии. Който и да е поръчителят, който и да е извършителят – никой конфликт и никоя кауза нямат цената на 7-те живота, които бяха изгубени в Бургас. Нито дори на един.
– Според нашата опозиция този атентат е пробив в националната сигурност и пореден мотив да внесат вот на недоверие.
– Ще кажа това, което на мен казаха от израелската спасителна мисия – няма държава, която е подготвена да посрещне такъв атентат.Не може това да бъде мотив за вот на недоверие. Не е сериозно, когато държавата ти е в центъра на световна трагедия и става мишена на тероризъм от такъв мащаб за първи път в историята си, да го използваш в своя полза. Какво? Може би кабинетът е поръчал атентата, за да отклони вниманието от евродоклада? Само това още не сме чули, но го очаквам.
– Отиде в болницата, преди това организира благотворителен концерт за загинали в катастрофи деца…
– Това никой не го разбра.
– Защо?
– По същата причина, поради която никой „не разбра“, че съм била в болницата. Докато не излезе в израелската преса. Няма значение. Когато имаш защо, намираш как. Без да биеш тъпана. Важното за мен е, че с тези хора станахме приятели. Аз не ги познавах, те дойдоха да спасяват своите съграждани, но въпреки това предложиха помощ на едно българско момиче, което има нужда от такава.
– Имаш предвид Ади, за която тече кампания за набиране на средства?
– Да. Изключително съм благодарна на д-р Барбаш, ръководителя на тяхната мисия. Той изрази готовност да видят изследванията , да направят консултация, да поемат лечението. Много малко хора биха постъпили така. Особено в трагична ситуация като тяхната.
– Колко такива актуални каузи имаш?
– Каузите са много. Това, че атентатът стана в Бургас, го приемам много лично. Не само защото съм бургазлийка, а и защото това е градът, който в последните години се развиваше най-добре.
Хората тук продължават да събират средства за Ади. Но по-важното е, че те все още могат да се сплотяват за такива каузи. Ето, в четвъртък ще има пак „Червена пътека“, която миналата година направихме за 40 дни от смъртта на Валя, която загина на пешеходна пътека. Сигурна съм, че и сега целият град ще се събере. Благодаря за подкрепата на един голям човек, не голям кмет, а голям човек в лицето на Димитър Николов.
Но за тези неща човек не бива да тръби. За мен е важно, че родителите на Ади имат телефона ми и аз техните. Знаят, че могат да разчитат на мен. Че родители, които са изгубили децата си и заради които се опитваме със законови промени да направим улиците по-безопасни, имат телефона ми и сме заедно – ходим заедно и на дела, и на годишнини от смъртта на децата им.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
