Текстът, който следва, е продължение на поредицата Записки по една бъдеща книга с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ или УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО, или… нито едното от двете, а нещо трето или четвърто; не знам как ще се нарича засега. Заглавието ще зависи от това каква в крайна сметка ще се получи самата книга. Но това, както се казва, са съвсем „бели ядове“. Истински трудното е ето сега: стоя пред белия лист и се чудя за какво да пиша днес, с какво да започна, в каква посока да тръгна.
Проблемът е, че имам толкова много неща за казване, а трябва да подбера най-важното, главното – за да не се отклоня или пък „разлея“. Моето схващане е, че голямата книга е голямо зло. Винаги за предпочитане са малките, концентрираните около един проблем книги. Или около два, максимум три проблема. Много по-трудно е да се напише малка, концентрирана, но говореща точно по същината на проблема книга от голямата, „говорещата за всичко книга“. Както и да е, да тръгвам вече по своя път, време е… (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
