Кратерът на Баринджър се намира в пустинята Хийла, Аризона, САЩ. Той е голям метеоритен кратер с диаметър от 1186 метра и дълбок около 170 метра. Предполага се, че се е образувал преди около 50 хиляди години при падането на метеорит с диаметър от 50 метра. Кратерът е забелязан през 19 век. Предполага се, че силата на удара е била около 10 мегатона. Според някои предположения метеоритът се е движел с 20 километра в секунда, но по-вероятно е скоростта му да е била около 12 километра в секунда.
Първоначално се е смятало, че кратерът е създаден под действието на вулканични сили. През 1891 година Гроув Карл Гилбърт, един от най-изтъкнатите геолози в САЩ, изследва кратера и стига до заключението, че той е дело на вулканична дейност. Според Гилбърт, ако метеорит е причинил кратерът, по ръба ще се наблюдават части от кратера, а това, което е останало от него ще причини голяма магнитна аномалия. Според учения малкото части от метеор открити в кратера и липсата на магнитна аномалия потвърждават твърдението му.
През 1903 година бизнесмена Даниел Баринджър заключава, че кратерът е дело на метален метеорит. Компанията на бизнесмена закупува земята около кратера с разрешението на Теодор Рузвелт. Баринджър разделя закупената земя на 4 части, като ги кръщава Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. След 2 години изследвания компанията достига до извода, че кратерът е създаден под действието на външни сили. Теорията е документирана през 1906 от партньора на Даниел Бенджамин Тилгман. Теорията на Баринджър обаче била посрещната със скептицизъм, тъй като по това време е било трудно да се повярва, че е възможно да съществуват метеоритни влияния в земната геология. Даниел обаче не се отказва от теорията си, като се надява да открие части от метеора. Според него с времето са се натрупали други земни пластове и някъде под тях се намират останките от метеора. Целта на Баринджър е да разкопае кратерът и да открие голяма желязна мина в околността. Разкопките на кратера продължават, като същевременно се развива и геологията и науката за метеорите. През 1930 година професор Херман Феърчайлд, потвърждава тезата на Даниел.
През 1960 година Юджийн Шумейкър също потвърждава твърдението на Баринджър. В кратера са намерени минерали, които не могат да бъдат образувани от вулканична дейност, а от влияние на външна сила с участието на свръхналягане или след ядрена реакция. Този метеор слага и началото на твърдението за извънземното влияние върху нашата планета. По-късно са открити и други кратери по света, но този в Аризона продължава да впечатлява с големината си.
