Текст от блога на Александър Йолов, председател на Софийската младежка организация на ВМРО
Вижте добре тази снимка. Тя отразява нагледно българския етнически модел.
Преди няколко дни ми я изпрати читател на блога. Човек като все друг – вероятно с работа, семейство, проблеми, натоварено ежедневие, мъчещ се да оцелява във все по-трудния водовъртеж на кризата. Човек като всички нас, поне на пръв поглед.
Но явно този човек, за разлика от много други, не се е отказал от своята чест, от своята съвест, не се е свил в черупката си, така че просто да оцелява и вегетира.
Вероятно той добре знае и осъзнава, че живее в СВОЯТА страна, създадена тук преди повече от 1300 години. Страната на българския народ, купил правото си на живот с кръвта на неприятеля, а и със своята кръв. Страната, в чиито земи са положени костите на нашите предци. Страна, в която поколения българи са се раждали, расли, учили, създавали семейства, трудили, строили, облагородявали, развивали, за която са воювали, за която са умирали. Страната, където са създавали своя дом.
Това е нашата страна. България. Ние друга нямаме. Не сме като други – да си опънем шатрите до реката, да си разхвърляме боклуците наоколо, да изсечем гората, да откраднем каквото можем от близките къщи и стопанства и след това да поемем отново по пътя – накъдето ни видят очите.
Ние не сме чергари. Ние сме съзидатели. Оставили сме над тринайсет столетия богата материална и духовна култура. Това е нашата същност. И днес продължаваме да създаваме. Ние сме древен, благороден и държавнотворен народ.
И имайки предвид кои сме ние, започвам да се чудя как стигнахме дотук. В собствената ни държава ние издържаме цял един друг народ, който отказва да плаща данъци, сметки за комунални услуги, не праща децата си на училище, не иска да работи и да създава блага, а само да потребява, да консумира и да ни държи сметка, че не живее добре.
Кой допусна това? Защо тези хора не станаха пълноценна част от обществото, както направиха много други, принудени да напуснат родните си краища и да потърсят дом и закрила в нашата родина?
И на всичкото отгоре – най-нагло и арогантно да искат нашата смърт…
Това е така нареченият български етнически модел. Създаден от безгръбначните политици на прехода, които вместо да инвестират време и усилия в образование и трудова повинност за несоциализираните общности, инвестираха в бири, кебапчета и пари предизборно. Позволиха им да живеят в гета, на чужда земя, без плащат, но да потребяват. Да не спазват закона, но когато могат – да се възползват от него. Да изискват, но да не дават нищо от себе си.
Да убиват хора и да им се разминава. Както се е случвало неведнъж, за да достигне днес до мащабите на пандемия.
Лесно е да купиш гласа на несоциализирания тип. Образованият човек трябва да го убеждаваш, да обещаваш, да си изпълняваш обещанията, той мисли…
За един мандат като кметове, общински съветници, депутати и министри – продават бъдещето на всички нас.
Знаем какво ще се случи, ако нещата продължават така. Ще има още такива надписи. Ще ни гледат като чужденци в собствената ни родина. И гетото ще превзема града, защото така са допуснали (без)отговорните фактори.
А след това – виждали сме го в съседни и нетолкова съседни страни. Хаосът, жертвите и разрушенията на гражданските войни. Стотици хиляди погубени и провалени човешки животи. Безпътица за поколения напред.
Толкова ли са безотговорни политиците? Явно да.
Но ако тази мрачна, но почиваща на реални факти, хипотеза за бъдещето се развие, те ще бъдат далеч оттук, а ние ще берем „плодовете“ на тяхната политика…
Затова – бъдете като читателя, който сигнализира за снимките. Не се затваряйте, борете се, защитете своя дом, своето семейство. Всички искаме да живеем в нормална правова страна, да се развиваме, да просперираме, да градим. Но за всичко това трябва да се борим. Да сезираме институции, да сигнализираме, да протестираме. Друг път няма или ако има, видимо от снимката – със сигурност няма да ни хареса.
7 август 2012
