Публикуваме в пет части обширното интервю, което Валерия Велева направи за списание BIOGRAPH с Димитър Недков. Един масон проговаря и разкрива много от тайните около създателя на „Мултигруп“ Илия Павлов, бизнеса, отношенията с политиците и смъртта му.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Значи не е бил дорасъл за творението си?
Няма такъв дорасъл български бизнесмен. И няма и да има. И не поради причината, че те са такива или онакива. Обяснението е просто – манталитетът на българския бизнес елит не е на висота. Ти не си наследник на компания, създадена от дядо ти, разрушена през войната, възстановена от баща ти, в която си израснал и след като са те образовали навън, да си се върнал с определен манталитет, научили са те какво е смокинг и кога се облича и най-важното – задали са ти моралните принципи, по които съществува и функционриа тази компания, не сама по себе си, а като част от обещствения механизъм. Второ, научили са те на най-важното нещо – прави така, че държавата ти да се силна, за да може да е силна и компанията ти. Това го няма никъде в България! И няма как да бъде.
А той осъзнаваше ли, че има пропуски във възпитанието си, в образованието, в манталитета?
Илия смяташе за един от големите си грехове, че не е положил усилия да се образова. Беше му комплекс и бързаше да го навакса. Това бе една от причините да общува с личности като Вежди Рашидов, Стефан Цанев, Дончо Цончев. Обичаше да разговаря с тях, за да може да попие. И те му даваха. В такива ситуации Илия беше като ученик. Горкият Вежди, толкова много си пати от тази близост с Илия, как ли не го наричаха. Това е една от причините, поради които го уважавам изключително много. Илия казваше: „Този човек ми дава нещо и аз искам да си говоря с него“. Никога отношенията им не са били за пари. Точно тогава Илия започна да оценява, че най-скъпият диамант в света е човешкият дух. Един от големите проекти, които искаше да осъществи, и който започнахме да го подготвяме, е по времето на посещението на папа Йоан Павел Втори в България. Илия искаше да вдигне огромен православен кръст на Камен рид на Витоша, да се вижда отвсякъде! Беше започнал да заделя пари за него и се беше разпоредил да готвят проектите.
Какви бяха отношенията му с Бойко?
Нямаха никакви взаимоотношения. Познаваха се много добре, но никога не са имали делови контакти.
Но по това време Борисов първо беше охранител на царя, а после – главен секретар на МВР.
Илия смяташе Бойко за мъжкар, но не се е стигало до ситуация, в която да се налага установяването на някакви работни взаимоотношения между тях.
Тегне ли някаква прокоба върху тази фамилия? Бащата Павел Найденов погреба и двете си деца…
Не бих го нарекъл прокоба, просто нещастно стечение на обстоятелствата, най-нещастното, от което най-потърпевш е бащата. Има стотици подобни драми, но понеже не са популярни личности, така и не стават известни.
Оправдаваш ли сегашния начин на живот на Дарина Павлова? Видя ли снимките й, в които тя играе на последния си рожден ден?
Това е много сложен въпрос и аз не мога да си позволя да бъда съдник на никого. Животът си продължава и хората го живеят според своите морални приципи и разбирания, няма как това да бъде контролирано. За мен е важно какво носи тя в сърцето си, в душата си за този човек. И съм убеден, че тя носи добри неща. Каквото и да се говори за Дарина, тя е наясно благодарение на какво, на кого, и много добре знае и как успя да стане днес това, което е. Не мога да съдя.
А вие къде се събрахте с Илия?
По масонска линия. Аз съм му поръчител в масонството и съм участвал в ръководенето на ритуала, в който той е посветен. След това започнахме да правим проекти – и като общи мечти, и по линия на масонството.
Много хора питат какво правеше Павлов в настоятелството на „Св. Александър Невски“?
Беше религиозен човек, християнин. Имаше един-единствен ангажимент лично поет пред патриарх Максим. Казваше: „Аз ще използвам всичките си връзки, цялото си влияние в тази държава, всичко ще дам, каквото трябва и на когото трябва, ще платя, за да има българската православна църква нотариален акт за катедралния си храм. Защото това е кощунство, това не е държава!“. Идеята дойде от Стоян Денчев, който един ден ни каза: „Можете ли да си представите, църквата няма нотариален акт за катедралния си храм. Все едно папата да няма за Ватикана! И никой не обръща внимание в тая държава на това“. Илия беше готов да плаща всякакви пари за „Св. Александър Невски“.
И до днес не са открити нито оръжието на убийството му, нито извършителят. Имаш ли обяснения за това?
Убеден съм, че официално държавата е спряла да се занимава. Няма престъпление, което, като иска една държава да го разкрие, да не го е разкрила. Въпросът е дали иска. Знам, че никога, никога сегашният български политико-икономически елит няма да е заинтересуван от разкриването не само на убийството на Илия, но и на другите знакови убийства на прехода. И ще ти кажа защо. Аз съм свидетел на убийството на Илия Павлов, но до ден днешен никой не ме е търсил да ме пита какво съм видял.
Не мога да повярвам!
Да, до ден днешен, жив и здрав съм, там съм бил, стоял съм в клуба, те разпитваха сервитьорките, чистачките в корпорацията, но мен никой нищо не ме е питал до момента. Не го казвам, за да се правя на интересен. Казвам го в потвърждение на тезата, че когато една държава не е заинтересувана от тия неща, тя наистина не работи.
А как се живее с чувството, че си вечна мишена, физическа мишена?
Това чувство, че си физическа мишена, се появи в последните години. Но ежедневието на такива хора е кошмарно! Аз лично не искам да имам такова. Да се събуждаш всяка сутрин с мисълта какво да направиш, за да постигнеш тази, тази и тази цел, и то не някаква лична – не е живот. Илия много правилно, като го питаха журналистите в Народното събрание след клетвата на Симеон, какво правите тук, г-н Павлов, той им отговори: „Вижте какво, аз всяка сутрин се събуждам с проблемите на 10 000 (тогава в „Мултигруп“ работеха толкова), с въпросите дали ще има ток, каква ще е цената на бензина, с проблемите на бизнеса ми, с мисълта дали ще мога да правя пари. А всичко зависи от това какво се случва в ей-тая сграда, затова аз имам правото да дойда тук“.
А в чисто човешки план, как се чувстваше?
Мисля, че беше дълбоко нещастен човек. Затова с такова настървение се хвърляше в игрите, в бизнеса. В края на деня, който е минал в срещи с всякакви хора, свързани с какви ли не искания от него, се чувстваше смазан. Даже си мисля, че Илия се плашеше да остане сам със себе си. До такова чувство довежда тази бясна надпревара. Дълбоко в себе си смятам, че той се е усещал като нещастен човек. Илия обичаше парите, но парите никога не са били негов извор на щастие. Да, той искаше да има пари, искаше да печели пари, за да прави нещо с тези пари. Притежанието на парите не му носеше щастие. Чувстваше се щастлив, ако с тези пари може да направи нещо. Няма значение дали е хубаво или лошо – оценката е двояка.
ОЧАКВАЙТЕ ПОСЛЕДНАТА, ПЕТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО НА ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА С ДИМИТЪР НЕДКОВ!
Първа част – тук!
Втора част – тук!
Трета част – тук!
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
