Бременност и дълги пътувания

20
Добави коментар
mayamishkova
mayamishkova

Автор: Доц. Никола Василев

Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА

 

По данни на Националния статистически институт годишно в чужбина пътуват около 120 хиляди българи на възраст между 15 и 44 години. Това прави към 40 % от българите в тази възрастова група.

 

И така, четиридесет процента от българите и българките в репродуктивна възраст поне веднъж годишно пътуват в чужбина. За съжаление не разполагаме с данни колко от пътуващите жени са бременни, но затова пък е ясно, че почти всички бременни жени са на възраст между 15 и 44 години. Част от тях, вероятно, усещат в себе си толкова мощен импулс да предприемат пътуване, че за нищо на света не биха се допитали до някого дали това е опасно за бремеността им. Съществуват и такива, които са склонни към повече предпазливост и преди да резервират полет и хотел ще потърсят съвет – от интернет, от приятели, от роднини  или (в краен случай) от медицинско лице.

 

И така, първият въпрос от страна на бременната жена обикновено е:

 

– Мога ли да пътувам?

Отговор: Защо не?

 

Това не е дефинитивен положителен отговор, не е и отрицателен. Формулиран по този начин, отговорът предполага, че бременната може да пътува, стига да са налице известни условия. Най-лесно установимо и най-важно от тези условия е срокът на бременността. Нито твърде ранната, нито твърде напредналата бременност са подходящи за предприемане на дълго пътуване. Пътешествията са относително най-безопасни за бременни от 16-та до 28-ма гестационна седмица и тази относителна безопасност се обяснява със следните аргументи:

 

Преди 16-та гестационна седмица далечните пътувания следва да се избягват, защото

 

1. Бременността не винаги е разпозната с достатъчна категоричност.

2. Проследяването на бременността не винаги е започнало. Все още не сме наясно дали бременността е с обичаен риск или с повишен риск.

3. Бременната често страда от повръщания.

4. Честотата на спонтанни аборти е висока (близо три четвърти от спонтанните аборти настъпват преди 9-та гестационна седмица, а голяма част от останалата четвърт – между 9-та и 14-та гестационна седмица).

 

Ако прогнозата на дадена бременност е „обичаен риск“ жената може да предприеме пътуване след навършване на 16 седмици. Ако прогнозата е „повишен риск“ пътуванията следва да бъдат отложени до момента, в който жената се е освободила от бременността си.

 

След 28-та гестационна седмица далечните пътувания отново следва да се избягват, защото на преден план излизат редица усложнения на бременността, най-съществено от които е преждевременното раждане. Разбира се, нормалното (своевременно) раждане също настъпва по това време.

           

Предходният въпрос често бива последван от въпроса:

 

– Какво превозно средство да предпочета?

 

Ако си направим труда да разберем кои механични въздействия са вредни за бременността и кои – не чак толкова, няма да ни е трудно да дадем верен отговор.

 

 

Не ще и дума, еднократното механично въздействие може да се окаже вредно, дори фатално за една бременност, но само когато е твърде силно (например, удар от волан при пътно-транспортно произшествие) и когато е насочено към особено чувствително място (за да си послужим със същия пример – ако воланът удари онази част на корема, където е плацентата). Инак матката не е особено чувствителна към еднократни механични въздействия върху тялото на бременната жена.

 

Много по-вредни за бременността са механични въздействия със слаба интензивност, но повторени многократно. Типичен пример са вибрациите. Изложена на вибрации, бременната матка може да претърпи промени, които водят до аборт или преждевременно раждане.

 

Оттук можем да направим изводи за безопасни и опасни за бременността превозни средства.

 

Най-безопасен е въздушният транспорт. Той е източник на най-малко вибрации за единица пропътувано разстояние. Височината на полета на презокеанските самолети предполага повишен радиационен фон, но дозата на тази допълнителна радиация е минимална, далеч под пределно допустимите норми. Дългите полети не са лишени от други рискове, но информираният човек може да им противодейства достатъчно ефективно. Основните от тях се дължат на обездвижване (склонност към тромботични усложнения), обезводняване, недостиг на кислород и т.нар. jet-lag – промени в организма вследствие бързото преминаване през няколко часови пояса. Противодействието на тези рискове е еднотипно. По-долу привеждаме осем съвета за справяне с неблагоприятните последици от jet-lag, които са валидни и за преодоляване на последиците от обездвижване, обезводняване и лекостепенен недостиг на кислород.

 

1. Избягвайте преумората преди заминаване!

2. Предпочитайте полетите в източна посока!

3. Предпочитайте дневните полети!

4. Пийте повече вода!

5. Ползвайте аксесоари за по-лесно заспиване в самолета (превръзка за очи, запушалки за уши)!

6. Създайте си условия за раздвижване!

7. На междинните кацания взимайте душ или се обтривайте с хладка вода!

8. Избягвайте прием на лекарства, вкл. мелатонин и особено приспивателни!

 

Важно е да се знае, че летателният персонал не е обучен за справяне с акушерска спешност, включително с раждане. Поради това повечето авиокомпании отказват резервация на жени с бременност след 36-та седмица, а по отношение на обратен полет изискват той да е датиран или преди навършване на 36 гестационни седмици, или след датата, определена като термин на раждането.

 

На второ място по безопасност е водният транспорт. Не става дума за „адреналиново“ плаване с малки спортни или туристически яхти, а за спокойно пътуване с големи речни или океански лайнери. Основен риск тук е морската болест, която понякога се проявява и при наглед съвсем тих водоем и стабилен плавателен съд. Ето някои средства за борба с морската болест:

 

1. Т. нар. sea-bands (“морски ленти”) – акупресурни ленти, монтирани на китката.

2. Очила с едно непрозрачно стъкло – морската болест е свързана с триизмерното виждане. Когато гледаме само с едно око тя се проявява по-слабо. Съществува хипотеза, че именно по тази причина едновремешните пирати масово са носели превръзка на едното око.

3. Антихистаминови средства (например Mereprine с или без добавка на витамин В6) или средства против повръщане като Torecan.

4. Средства от народната медицина, например джинджифил.

 

Автомобилният транспорт също е напълно приемлив за придвижване на бременни жени, при условие че както превозното средство, така и пътищата отговарят на съвременните критерии за безопасност и комфорт. Тук основни рискове са обездвижването (подобно на въздушния транспорт) и травматизмът от пътно-транспортни произшествия. За превенция на вредните последствия от обездвижването се препоръчва дневните маршрути да бъдат кратки (не повече от 5-6 часа) и пътуването да се прекъсва от почивки, по време на които бременната да се раздвижва. В превенцията на травматизма водеща роля имат предпазните колани. Бременната в никакъв случай не трябва да ги пренебрегва под предлог, че коремът й е твърде голям. Предпазният колан се поставя задължително. Хоризонталната му част опасва тялото под издадената част на корема, а кòсата му част се вмества между двете гърди.

 

Превозни средства, които традиционно не се препоръчват на бременни жени са железопътният транспорт (заради вибрациите – но този недостатък сякаш все повече се преодолява от съвременните високоскоростни влакове) и двуколесните превозни средства (велосипеди, мотоциклети).

 

Два други, свързани помежду си въпроса, които можем да чуем от бременните жени са:

 

– Как да се забавлявам? Мога ли да спортувам?

 

Честният отговор на първия от тези въпроси е: „Забавлявайте се както ви е приятно, но не прекалявайте“. Бременната жена може да си позволи почти всяко забавление, стига да не натоварва организма си с прегряване, преохлаждане, преумора, безсъние, обезводняване и прекалено бурен секс. Бабешкият съвет „Бременната жена не бива да почива на море“ е лишен от всякакво основание. Безброй бременни по света живеят на морския бряг без това да носи какъвто и да било допълнителен риск за състоянието им.

 

По отношение на спорта са валидни съветите за ненатоварване (предпазване от прегряване, преохлаждане и преумора). От първостепенна важност е опасността, свързана с вибрации. Не са малко спортовете, които генерират вибрационна среда и те трябва да отпаднат от вниманието на бременните жени. Към тези спортове спадат алпийски ски, тенис, джогинг, мотоциклетизъм, езда, джет, АТМ и други. Най-препоръчителни спортове за бременни остават плуването и трекингът, и двата спорта в умерено темпо.

 

Стигаме до още един важен въпрос, задаван от бременните кандидатки за пътешествия:

 

– Рисковано ли е да пътувам до … ? (Следва име на държава, град, местност).

 

Естествено, пътуването до труднодостъпни държави и местности, както и до зони на военен конфликт или хуманитарно бедствие е рисковано – и за бременни, и за небременни жени, а също така за мъже. Всеки преценява рисковете, които поема, но бременната жена по презумпция прави преценка на риска от името на още един индивид, който не е в състояние да вземе самостоятелно решение: нероденото дете в утробата й. Това пренася на съвсем друга плоскост нейната отговорност. Наше задължение е да се уверим, че всяка конкретна бременна напълно осъзнава тази огромна отговорност, но не можем да настояваме жената непременно да се съобрази със съветите ни. Тя е свободен човек.

 

По-различно стоят нещата със съветите, които даваме по отношение пътуване в области с ендемични заболявания. Тук бременната жена обикновено се вслушва в медицинските препоръки.

 

Най-често се налага да дадем препоръка за безопасността на две дестинации: области с ендемична малария и области с ендемична жълта треска.

 

Бременната жена по принцип трябва да избягва пътуване в области с ендемична малария. Ако все пак тя избере да пътува в област с ендемична малария, наш дълг е да й разкажем за пътя на разпространение на заболяването и за неговата превенция. Следват някои данни, чието познаване от страна на бременната жена ни се струва уместно.

 

1. Разпознаването на т.нар. „маларични комари“ е възможно и от неспециалист. Комарите Anopheles в кацнало състояние поддържат тялото си успоредно на повърхността, където са кацнали, докато тялото на комарите Culex застава под ъгъл спрямо тази повърхност. Anopheles пренасят малария, а също така и жълта треска. Culex не пренасят малария, но това не ги прави безопасни за човека, защото пренасят жълта треска.

 

2. Първичната профилактика срещу малария се състои в използване на репеленти и противокомарни мрежи. Засега няма достатъчно ефективна и безопасна противомаларична ваксина.

 

3. Вторичната профилактика срещу малария се състои в прием на медикаменти. Тя не се ограничава във времето на престой в ендемична област. Профилактиката започва една седмица преди отпътуване, поддържа се без прекъсване по време на престоя и продължава четири седмици след завръщането.

 

4. Класическата вторична профилактика срещу малария се състои в прием на Chloroquine по 1 табл. дневно, всеки ден.

 

5. За вторична профилактика на маларията може да се използва и Mefloquine (Lariam) по 1 табл. седмично. Забележка: Седмичният прием е далеч по-удобен от ежедневния, но приложението на Mefloquine може да доведе до неприятни странични явления като упорито безсъние, нарушения в концентрацията, в настроението и др.

 

6. Забременяване по време на противомаларична профилактика не налага прекъсване на бременността.

 

 

По отношение на жълтата треска следва да сме категорични – пътуване в засегнати области е допустимо само ако през последните десет години жената е била ваксинирана срещу жълта треска. Подчертаваме е била ваксинирана, а не подлежи на ваксинация. Ваксината срещу жълта треска спада към ваксините, абсолютно противопоказани по време на бременност.

 

Тук му е мястото да споменем за още поне две заболявания, които могат да се проявят по време на път и да компрометират очакваните от пътешествието положителни емоции.

 

Така наречената „диария на пътешествениците“ (състоянието се обозначава и с други названия, но смисълът е един и същ) засяга до 90% от пътуващите на дълги разстояния. Този пренеприятен ентероколит най-често е причинен от бактерии, но няма място за антибиотична профилактика. Оплакванията се повлияват добре от противодиарични средства като Imodium. Уместно е и приложение на пробиотици (във вид на хапчета или като обикновено кисело мляко, по възможност с жива закваска).

 

Грипът и грипоподобните заболявания сами по себе си са достатъчно нежелателен спътник на пътешественика, но напоследък към всички причинени от тях неудобства се прибавя и страхът от т.нар. „свински грип“. Жените трябва да знаят, че бременността не е пречка за противогрипна ваксинация. За лечение на бременни жени мнозина предпочитат Tamiflu пред Relenza поради данни, че освен лечебния си ефект Tamiflu оказва и превантивно действие върху вътреутробното заразяване на плода.

 

От страна на бременната, насочила поглед към по-отдалечена дестинация, трябва да очакваме логичния въпрос:

 

– Мога ли да се ваксинирам срещу … ? (Следва име на инфекциозно заболяване или няколко такива).

 

Без риск за бременни жени са ваксинациите срещу тетанус, грип, полиомиелит (ваксина за инжекционно приложение), холера и хепатит В.

 

По изключение по време на бременност се прилагат ваксините срещу коклюш, дифтерия, бяс, туберкулоза (BCG), менингококи А и В, пневмококи и тиф-паратиф. За нито една от изброените ваксини няма данни, че причинява дефекти на плода.

 

На бременни жени, при които не се предвижда прекъсване на бременността не се прилагат живи ваксини. Те носят неприемлив риск от увреждане на плода. Става дума за ваксините срещу вариола (първа игла), рубеола, жълта треска и полиомиелитна ваксина за пиене.

 

Завършвам с няколко препоръки към бременните кандидатки за далечно пътуване. Тези препоръки целят минимизиране на рисковете, присъщи на далечните пътувания.

 

1. Преди заминаване се подложете на цялостен медицински преглед и направете препоръчаните лабораторни изследвания! Обсъдете резултатите с акушера си!

2. Запишете адреси и телефони на акушерски заведения в крайната си дестинация!

3. Носете със себе си цялата акушерска документация, с която разполагате!

4. Носете и малък резерв от най-необходимите лекарства!

5. Когато пътуването е в чужда страна

– Носете превод на акушерската си документация!

– Поинтересувайте се за качеството на храната и питейната вода в съответната страна!

– Проверете дали се нуждаете от допълнителна здравна осигуровка!

– Проверете какви ваксинации са необходими за съответната страна!

 

Снимки: FreeDigitalPhotos.net