За нас
Като любители и ценители на българската природа реставрирахме тази стара къща в сърцето на Родопа планина и я нарекохме „Къщата с чешмата“.
Добре дошли!
За Триградското ждрело и пещерата „Дяволското гърло“
Триградското ждрело е пролом, който започва на 1,5 км. северно от село Триград. Общата му дължина е близо 7 км., но същинското ждрело е 2-3 км. То е трето по дължина в България след съседното Буйновско ждрело и Трънското ждрело.
Триградското ждрело представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Водите на реката се всичат в скалите и чрез поредица от водопади попадат в пещерата „Дяволското гърло“. След 530 м. реката успокоена излиза като голям карстов извор и продължава по течението си. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м., а източната достига до 300-350 м. В началото разстоянието между двете стени на ждрелото е около 300 м., а в най-тясната си част те се приближават до 20-30 м.
За информация: Триградското ждрело е един от стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, печата се намира в хижа „Триградски скали“.
Една от забележителностите на Триградското ждрело е пещерата „Дяволското гърло“. Пещерата дължи името си на скалите около естествения ѝ вход, които му придават формата на зинала паст. Друга причина за името ѝ е фактът, че нищо довлечено от реката в пещерата не се появява навън, въпреки че водата продължава своя естествен път.
„Дяволското гърло“ е пропастна пещера, която е формирана вследствие пропадането на земните пластове. Намира се на 1,5 км. северно от село Триград в най-тясната част на Триградското ждрело. Посетителите на пещерата преминават през изкуствено прокопания входен тунел с дължина 150 м. и достигат до основната част на пещерата – „Бучащата зала“, наречена така поради грохота от падащата вода. Бучащите водопади се редуват и поставят на изпитание смелостта на всеки, който дръзне да проникне в този страховит свят. В „Бучащата зала“ се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров с височина 42 м. Залата е огромна, дължината ѝ е 110 м., ширината – 40 м., а височината ѝ достига до 35 м., в нея може да се побере катедралата „Св. Александър Невски“. Това е втората по големина зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. На близо 400 м. от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземната река се губят в сифон–галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м., след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността извън нея. От дъното на залата стотици стръмни стъпала, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, извеждат навън. Стъпалата са обезопасени с бетонен парапет. Част от пещерата е благоустроена и електрифицирана, отворена е за посещение през цялата година. Дължината на пещерата е 1 км., като маршрута за туристи е 350 м., температурата в нея целогодишно е около + 8oC.
За информация: Пещерата „Дяволското гърло“ е един от стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, печата се намира на входа на пещерата.
„Дяволското гърло“ дава начало на различни легенди още от древни времена. Една от тях разказва, че траките са хвърляли вождове си в пещерата, за да останат те безсмъртни. Древните хора със страхопочитание са вярвали, че тук е входът за другия свят – пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, траките принасяли в жертва най-красивите и лични девойки – за умилостивяване на боговете.
Друга запазила се легенда гласи, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика:
Митичният тракийски певец Орфей имал божествена дарба. Неговите песни укротявали дивите зверове и вдъхвали живот в неживата природа. Орфей имал любима – Евридика, която обичал повече от живота. Но змия я ухапала и духът ѝ се преселил в мрачното царство на задгробния живот. Орфей се отправил към подземното царство, за да си я върне обратно. Според легендите пещерата „Дяволското гърло“ е мястото, където митичният певец отишъл да търси своята любима. За да умилостиви владетеля на мрака, Орфей изпял най-вълшебните си песни. Хадес се преклонил пред божествения му талант и пуснал Евридика. Но поставил на Орфей едно условие – да не обръща глава назад, докато я извежда от подземния свят, колкото и да му се иска да я види. Но Орфей не могъл да издържи на това изпитание. Преди да изведе Евридика на белия свят, той се обърнал назад, за да я зърне и тогава отново я загубил. Този път завинаги. Покрусен, Орфей се върнал към живота и към своята музика.
При проучване на пещерата през 1970 г. загиват двама млади леководолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев.
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.
Местна легенда разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата, сякаш заслушан в неговата музика, птиците застивали във въздуха и животните спирали по горските пътеки, а зверовете се укротявали. Когато вакханките разкъсали певеца и го хвърлили в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красиво планинско цвете, наречено силивряк. Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis) е рядък реликтен ендемит за Балканите, притежаващ уникалните свойства на амброзията. Докато пътувате из региона можете да се полюбувате на нежните му цветове по планинските поляни.
Скалолазката (Tichodroma muraria) е птица, обитаваща високопланински терени, скалните стени и пропасти в планините. Рядко или периодично гнезди в нископланински и предпланински райони – проломи, ждрела, карстови плата. Затова Триградското ждрело е предпочитано място от орнитолозите и любителите на природата за наблюдението на скалолазката. На размери птичката достига до 17 см. Оперението ѝ се променя през различните годишни сезони – през лятото отгоре е сива, крилата и плещите са червени, с бели петна по маховите пера. Опашката е черна, гърлото и гушата са черни, а през зимата – бели. Брачната песен е мелодично „си-си-сисюии“, често подсвирква „тию-тию“.
