„Разделихме се с момчето, с което година и половина (с прекъсване в този период) бях. Общо взето нещата стоят така: започнахме да излизаме преди година и половина, всичко беше наред, харесвахме се, докато миналото лято не се разделихме по негово желание, като и до ден днешен не зная причината. Познаваме се от повече от 4 години и не се човърках в душевните му терзания, защото по принцип това, което му се случва в главата, доколкото го познавам, то си седи там и така и не ми стана ясно защо се разделихме тогава.
„Как да си го върна?“ © Shutterstock.com
Беше голям шок за мен, не можех да приема факта, плачех по цял ден, не се храних, отслабнах няколко килограма и отчаяно исках да се съберем отново, но не му го казах. Реших да бия отбой и да го игнорирам. Когато излизахме в обща компания, не му обръщах никакво внимание. Няколко месеца след раздялата ни ми стана ясно, че при добро стечение на обстоятелствата, отношенията ни пак може да потръгнат, защото аз исках да бъда с него и виждах как той търси вниманието ми.
Миналата зима отново се събрахме. Въпреки всичко аз се държах малко по-студено в началото. Явно съм искала да му дам урок, задето ме остави. Е, уви, той няколко пъти ми каза, че не споделям достатъчно с него, дразнеше се, ако не си вдигна телефона… и след едно позвъняване през нощта, което аз не съм чула или съм пренебрегнала в просъница, той изчезна. Познавайки го, зная, че това означава край. Реших, че няма да го търся изобщо, но чувствата в мен така напираха, че му написах няколко sms-а, които може би не трябваше да му изпращам. В крайна сметка му казах, че зная за това, че се ядосва, когато не споделям много с него или не си вдигам телефона, че не искам да се сърди за такива неща. И какво стана? Без всякакво достойнство му казах, че бих искала да съм с него пак, за да му покажа, че може да е с мен и всичко да е ок. Той отговори, че трябва да помисли.
Досега – може би седмица – няма отговор и естествено това ще рече: „Чао, моето момиче, да беше помислила, а не сега да ми се извиняваш и да съжаляваш!“. Толкова дълбоко се надявам да не са се изпарили добрите моменти с мен от главата му, защото предния път видях как малко по малко пак се увлече по мен!
Решила съм да положа всички усилия да се съберем. Засега може би не трябва да общувам с него, защото каквото и да го е ядосало в поведението ми, той е ядосан. Бих изчакала колкото време трябва, за да видя дали ще ме потърси, било то просто да види как съм чрез sms, Skype или каквото е. Смятам да направя подобрение във външния си вид, няма да му показвам, че съм супертъжна от факта, че не е до мен… Споделете малко опит!
P.S. И двамата сме на 23.“*
* Тема на Janeta във форума
Етикети: връзка, гадже, лъжа, любов, любовна връзка, мъж, мъже, навици, обича, общуване, отношения, раздяла
