Ричард Бах е американски писател на научна фантастика. Роден е в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия той е пряк потомък на прочутия немски композитор Йохан Себастиан Бах. През 1959 г. завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в авиационните части. След армията работи като пилот-каскадьор и конструктор.
Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг“. Публикувал е популяризаторските книги за авиация „Чужденец на земята“, „Биплан“ и „Нищо случайно“. След като през 1970 година „Джонатан Ливингстън чайката“ му донася голяма популярност в САЩ и Европа, издава книгите „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно място“. Втората му съпруга актрисата Лесли Периш, която той среща през 1973 г., по-късно е траен съавтор на Ричард Бах (романите „Мост през вечността“ и „Едно“). Следващата му книга – „Бягство от сигурността“ – излиза през 1995 година. А през 2008 г. излиза от печат и последната – „Живот под хипноза“.
Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!
Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.
На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.
Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.
Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.
Човек поверява живота си на това, в което вярва.
Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.
Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.
Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.
Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите. Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове
