Според един от най-авторитетните британски вестници „The Daily Telegraph” на света има 110 книги, които всички уважаващи себе си джентълмени и дами са длъжни да прочетат, за да имат самочувствие на образовани хора.
Това ще им даде възможност да водят непринуден светски разговор дори с кралицата на Великобритания. Вероятно повечето читатели никога няма да имат шанса да водят частен разговор с кралицата, но при всички случаи прочитането на тези книги ще им бъде от огромна полза. Сред тях обаче няма нито едно българско произведение.
КЛАСИКА
Омир – „Илиада” и „Одисея”
Антъни Тролъп – цикъла „Барсетшърски хроники”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”
Джонатан Суифт – „Приключенията на Гъливер”
Шарлот Бронте – „Джейн Еър”
Лев Толстой – „Война и мир”
Чарлс Дикенс – „Дейвид Копърфийлд”
Уилям Текери – Панаир на суетата”
Гюстав Флобер – „Мадам Бовари”
Джордж Елиът – „Мидълмарч”
ПОЕЗИЯ
Уилям Шекспир – Сонети
Данте Алигиери – „Божествена комедия”
Джефри Чосър – „Кентърбърийски разкази”
Уилям Уърдсуърт – „Прелюдия”
Джон Кийтс – „Оди”
Томас Елиът – „Безплодна земя”
Джон Милтън – „Изгубеният рай”
Уилям Блейк – „Песни на невинността”, „Песни на опитността”
Уилям Бътлър Йетс – „Избрано”
Тед Хюз – „Избрано”
БЕЛЕТРИСТИКА (изящна словесност)
Хенри Джеймс – „Женски портрет”
Марсел Пруст – „По следите на изгубеното време”
Джеймс Джойс – „Одисей”
Ърнест Хемингуей – „За кого бие камбаната”
Ивлин Уо – трилогията „Меч за воинска доблест”
Мюриъл Спарк – “The Ballad of Peckham Rye”,
Джон Ъпдайк – поредицата романи за „Заека”
Габриел Гарсия Маркес – „Сто години самота”
Тони Морисън – „Фаворитка”
Филип Рот – „Човешкото петно”
РОМАНТИКА
Дафни дьо Мюрие – „Ребека”
Робърт Грейвс – „Аз, Клавдий”
Томас Малори – „Смъртта на Артур”
Шодерло дьо Лакло – „Опасни връзки”
Мери Рено – трилогията за Александър Велики
Патрик О’Брайън – „Господар и командир” (романите за капитан Джак Обри и Стивън Матурин)
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
Борис Пастернак – „Доктор Живаго”
Томас Харди – „Тес от рода Д’Ърбървил”
Елинор Хибърт (Джин Плейди, Виктория Холт) – сагата „Плантагенет”
ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА
Артур Ренсъм – „Лястовички и амазонки”
Клайв Луис – „Лъвът, вещицата и дрешникът“
Джон Толкин – „Властелинът на пръстена”
Филип Пулман – „Тъмните му материи”
Жан дьо Брюноф – „Бабар”
Едит Несбит – „Децата от гарата”
А. А. Милн – „Мечо Пух”
Джоан Роулинг – „Хари Потър”
Кенет Греъм – „Шумът на върбите”
Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата”
ФАНТАСТИКА
Мери Шели – „Франкенщайн”
Жул Верн – „Двадесет хиляди левги под водата“
Хърбърт Уелс – „Машината на времето”
Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“
Джордж Оруел – „1984”
Джон Уиндъм – „Денят на трифидите“
Айзък Азимов – поредицата за „Фондацията”
Артър Кларк – „Одисея в космоса”
Филип Дик – „Беглец по острието“
Уилям Гибсън – „Невромантик”
КРИМИНАЛЕТА
Патриша Хайсмит – „Талантливият мистър Рипли“
Дашиел Хамет – „Малтийски сокол”
Артър Конан Дойл – „Приключенията на Шерлок Холмс”
Реймънд Чандлър – „Големият сън”
Джон льо Каре – „Калайджия, шивач, войник, шпионин”
Томас Харис – „Червеният дракон”
Агата Кристи – „Убийство в Ориент експрес”
Едгар Алън По – „Убийствата на улица Морг“
Уилки Колинс – „Жената в бяло”
Елмър Леонард – „Направо”
КНИГИ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА
Карл Маркс – „Капиталът”
Томас Пейн – „Правата на човека”
Жан-Жак Русо – „Обществения договор”
Алексис дьо Токвил – „Демокрацията в Америка”
Карл фон Клаузевиц – „За войната”
Николо Макиавели – „Владетелят”
Томас Хобс – „Левиатан”
Зигмунд Фройд – „Въведение в психоанализата“
Чарлз Дарвин – „Произход на видовете”
Дени Дидро – „Енциклопедия”
КНИГИ, КОИТО НИ ПРОМЕНИХА
Робърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”
Ричард Бах – „Джонатан Ливингстън чайката“
Дъглас Адамс – „Пътеводител на галактическия стопаджия“
Малкълм Гладуел – „Повратната точка”
Наоми Улф – „Митът за красотата”
Делия Смит – Вегетарианска колекция”
Питър Мейл – „Една година в Прованс“
Дейв Пелцър – „A Child Called It”
Лин Трас – „Eats, Shoots & Leaves: The Zero Tolerance Approach to Punctuation”.
Бен Шот – „ Schott’s Original Miscellany”
ИСТОРИЯ
Едуард Гибън – „Залез и упадък на Римската империя“
Уинстън Чърчил – „История на народите, говорещи на английски език”
Стивън Рънсимън – „История на кръстоносните походи”
Херодот – „История”
Тукидид – „История на Пелопонеските войни”
Томас Лорънс – „Седемте стълба на мъдростта”
Англо-саксонски хроники
Орландо Файджес – „Трагедията на народите”
Симон Шама – „Гражданите: хроника на Френската революция”
Дж. П. Тейлър – „Втората световна война”
ЖИВОТООПИСАНИЯ
Августин Блажени – „Изповеди”
Светоний – „Дванадесетте цезари”
Джорджо Вазари – „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“
Примо Леви –„Нима това е човек?”
Зигфрид Сасун – „Memoirs of a Fox-Hunting Man”
Литън Страчи – „“Eminent Victorians: Cardinal Manning, Florence Nightingale, Dr. Arnold, General Gordon“
Елизабет Гаскел – „Животът на Шарлот Бронте”
Робърт Грейвс – „Good-Bye to All That“
Джеймс Босуел – „Животът на Самюел Джонсън”
Алън Кларк – „Дневници”
