Пречиствателни станции за води

0
Добави коментар

    Целта на дезинфекцията в пречистването на
отпадните води е да се намали значително броя на микроорганизмите във водата,
която се изпуска обратно в околната среда за по-нататъшна употреба на пиене,
къпане, напояване и др. Ефективността на дезинфекцията зависи от качеството на
пречистваната водата  (напр. мътнност, рН
и т.н.), вида дезинфекция,който се използва дозата на дезинфектанта
(концентрация и време), както и други променливи на околната среда. Мътните
води ще бъдат третирани по-малко успешно, тъй като твърдата  материя може да предпази организмите, особено
от ултравиолетова светлина или ако дезинфектиращите контакти са ограничени.
Като цяло, кратките срокове за контакт, ниските дози дезинфектант и високите
потоци отпадни води, са пречка  за
ефективната дезинфекция. Общоприетите методи за дезинфекция включват озон,
хлор, ултравиолетова светлина, или натриев хипохлорит. Хлораминът, който се
използва за питейната вода, не се използва в пречистването на отпадъчните води
заради трайността си. След многобройните стъпки за дезинфекция, пречистената
вода е готова да бъде изпуснати обратно в кръговрата на водата с помощта на
най-близкия воден басейн или селското стопанство. След това водата може да се
прехвърли като резерв за ежедневна човешките употреба.

    Хлорирането остава най-честата форма на
дезинфекция на отпадъчните води в Северна Америка поради ниската си цена и с
дългогодишна история на ефективност. Един от недостатъците е, че хлорирането на
остатъчен органичен материал може да генерира хлорирни органични съединения,
които могат да бъдат канцерогенни или вредни за околната среда. Остатъчния хлор
или хлорамини могат също да хлорират органичен материал в естествената водна
среда . Освен това, тъй като остатъчният хлор е токсичен за водни видове,
пречистените отпадъчни води също трябва 
да се дехлорират химически , в добавка към  сложността и разходите за третиране.

    Ултравиолетовата (UV) светлина може да се
използва вместо хлор, йод, или други химикали. Тъй като не се използват
химикали, пречистената вода няма неблагоприятен ефект върху организмите, които
по-късно я консумират, както при използването на други методи. UV лъчите
предизвикват увреждане на генетичната структура на бактериите, вирусите и други
патогени, което ги прави неспособни на възпроизвеждане. Основните недостатъци
на UV дезинфекцията са нуждата за честа поддръжка и подмяна на лампите, както и
необходимостта от гарантиране, че 
третираните микроорганизми в обработваните отпадъчни води не са защитени
от ултравиолетовите лъчи (т.е. всички твърди частици, намиращи се в третираните
отпадъчни води могат да предпазят микроорганизмите от UV светлина). В
Обединеното кралство, ултравиолетовата светлина се превръща в
най-разпространеното средство за дезинфекция поради опасения относно
въздействието на хлора в хлорираните остатъчни органични вещества в отпадните
води и в хлорираните органични съединения в приемащата вода. Някои
пречиствателни станции  в Канада и САЩ
също използват UV светлина за дезинфекция на отпадните води .

    Озонът (O3) се генерира чрез подаване на
кислород (O2) чрез високо напрежение, в резултат на което се отделя трети атом
кислород,койо води до  формиране на O3.
Озонът е много нестабилен и реактивен, и окислява повечето органични материи, с
които влиза в контакт , като по този начин унищожава много патогенни микроорганизми.
Озонът се счита за по-безопасен от 
хлора, защото, за разлика от хлора, който трябва да се съхранява на
място (тъй катосилно отровен в случай на случайно изпускане), озон се генерира
на мястото, където е необходимо. Озонирането също така произвежда по-малко
остатъчни продукти на дезинфекцията, за разлика от хлора. Недостатък на
озонната дезинфекция е високата цена на оборудването за производство на озон и
изискванията за специални оператори.