Снимка: Jeny’s photography
Художествено самбо. И такъв спорт вече има. Официализираха го семейно капитанката на ансамбъла по художествена гимнастика Михаела Маевска и шампионът по бойно самбо Борис Величков, сключвайки брак на 26 август.
„Златното момиче“ и мъжкото й момче дори показаха как би изглеждал новият спорт в обща снимка – тя по трико, а той с екип за самбо, в елегантен танц сред природата след оригиналната им сватба. А на самата венчавка се яви и уникален ансамбъл от гимнастички. Шаферки на булката бяха нейните съотборнички в националния отбор. Спретнати в розови роклички те изиграха с нея първото си съчетание със сватбен букет…
„24 часа“ ви предлага историята на Михаела и Борис от свалката до олтара.
Всичко между тях започва преди около две години и половина. „Запознахме се в едно кино, където бяхме с общи приятели. Но само се запознахме, нищо повече“, започва лебедовата им песен чаровната Маевска. „После разбрах, че той ме е харесал. И аз започнах да се интересувам от него. Примерно къде е, за да се намеся и аз в срещата. После бавно и славно нещата се случиха“, допълва тя.
„Значи аз съм имал по-голям интерес в киното, така ли“, пита Борис и контрира с друга гледна точка за първата им среща: „Дойде с един светъл панталон, започна ефирно да се разхожда покрай мен. Да ме съблазнява… Останах без думи, нямах какво да кажа… Викам си: Тя явно няма да направи първата крачка, аз ще съм човекът.“
„Добре, че е интернет пространството, за да можем да я направим там, че иначе очи в очи не ставаше… Понеже и аз съм срамежлив, направих първото предложение във фейсбук“, допълва той. „Не, не. Не е от най-срамежливите“, намесва се Михаела. От закачките и усмивките помежду им си личи, че сантиментите от периода на свалките не ги пускат и след официалното им „да“.
Снимка: Jeny’s photography
„Живяхме заедно около година и половина, след което той се реши да ми предложи брак. Предложи ми в Роженския манастир на Нова година. За съжаление точно по време на предложението не можаха да ни снимат, защото в този момент дойде един поп и не беше удобно да се снима“, спомня си Михаела.
„Имах идеята да направя предложението в Роженския манастир. Понеже мога да се нарека вярващ, реших, че това е най-подходящото място. Точно до входа на манастира има една стаичка с много стара икона. И докато тя я разглежда, аз коленичих, както си му е редът… Пръстенът беше единственият, който ми се стори по-нестандартен. Обикновено годежните пръстени са с едни кръгли камъчета, а аз избрах малко по-различен, понеже и Михаела не обича стандартните неща“, разказва Борис.
Снимка: Jeny’s photography
„Започнах да си мисля кога искам да ми бъде сватбата, но реших, че е по-добре да минат всички състезания, за да не се разсейвам. Особено преди игрите в Лондон. Даже исках да е първата неделя, веднага след олимпиадата, но реших, че няма да се получи, защото времето за подготовка ще е малко. Затова я отложих за втората неделя след олимпийските игри – 26 август“, признава Михаела Маевска.
В голяма част от времето между годежа и сватбата тя е тотално обсебена не от бъдещия си мъж, а от една „златна жена“. При това не свекървата. От треньорката на националния отбор Илияна Раева. Тя нареди за сватби и рокли да се мисли след Лондон и подхвана денонощната олимпийска подготовка. Е, на 26-и призна всеотдайността на капитанката. „Пожелавам на Мишето да е толкова отдадена на съпруга си, колкото е на ансамбъла. Ако успее да го направи, мъжът й ще бъде всеки ден световен шампион“, изрече можещата да бъде пример за дълготрайно семейно щастие Илияна.
Но това не променя факта че на Михаела не й остана никакво време за организацията на сватбата. „Добре, че бяха моите и неговите родители и сестра ми. Борис също взе много дейно участие. Ходеше, където му кажа и вършеше работата вместо мен. Аз само по компютъра давах заповеди. (Смее се.) Аз се включих в последните две седмици, в които бях тук, и правих последните доуточнения“, признава си Маевска.
Всъщност в началото на голямата любов стои и един малък, но страшно вкусен десерт. Шоколадово брауни, приготвено от нея за него. Явно е било толкова вкусно, след като крехката и грациозна гимнастичка е успяла до такава степен да плени здравият шампион по бойно самбо. „Щом му го направих веднъж, после всеки божи ден ми се искаше да го приготвям.“ (Смее се.) Но вече го правя доста по-рядко. През тази година не съм имала абсолютно никакво време за нищо. Скачахме постоянно от лагер на лагер. Вкъщи съм се прибирала точно за по два дни на месец. Много съм му благодарна, че проявява разбиране за това, защото съм чувала и за такива връзки, в които няма толерантност и разбиране за периодите, в които се ходи по лагери“, хвали мъжа си Михаела.
Двамата спортисти нямат време за меден месец, но се радват и на малко. „Преди сватбата отидохме за кратко до морето. Да видя и аз море, защото не го бях виждала пет години. В смисъл да съм си на море, а не на лагер край морето, онова не се брои. Бяхме на „Градина“ – много спокойно и приятно. Бяхме там с кумовете ни Иво и Диана и с още една двойка, която ще се жени на 7 септември. Тази година ни върви на сватби – след това на 9 септември пък ще сме на сватбата на Катрин (съотборничката й в ансамбъла Катрин Велкова, която се омъжва за друг шампион по бойно самбо – Марко Косев – б.а.). Там пък аз ще съм шаферка. (Смее се.) Имаме все още оферта да отидем до Бодрум, но ще видим дали ще остане време. Защото и аз не съм решила дали оставам в националния отбор или не. А пък и Борис почва лагери. На 3 септември се качва на Белмекен, защото през ноември има световно първенство. И трябва да се подготвя, защото много се отпусна тези дни“, смее се госпожа Маевска-Величкова.
Снимка: Jeny’s photography
„Няма какво толкова да наваксвам. Готов съм. Качваме се на Белмекен, за да вдигнем малко кардиото, и след това мисля да ходя да зарадвам всички българи. Сигурен съм, че мога да взема титлата. Знам, че съм сред фаворитите. И съм убеден, че мога. Винаги досега съм бил в медалите и ми е трябвало малко за злато. Но бях и в по-горна категория, а сега съм си в моята. Ако взема медал, ще го посветя на българския национален отбор по художествена гимнастика с пожелание да се върнат със същия от следващата олимпиада в Рио. Дай боже, медалите да са златни“, пожелава си Борис.
На 3 септември, когато той тръгва към Белмекен, на жена му предстои да вземе друго съдбоносно решение. Тогава е първата тренировка на ансамбъла по гимнастика. И капитанката трябва да обяви прекратява ли кариерата си. „Аз съм тя да продължи да се състезава. Защото е млада, добра е, знам, че има още какво да покаже в този спорт. Според мен не е належащо сега да се отдава изцяло на семейния живот. Мисля, че съвсем спокойно може да изкара още един олимпийски цикъл“, насърчава публично съпругата си Борис Величков. „Аз лично се надявам да остане. Но каквото реши, съм твърдо зад нея“, уточнява той.
Но стига сме ги занимавали със спорт. Поне до 3 септември. Връщаме ги на тяхната си дата – 26 август. Където също имаше ансамбъл, но от шаферки. „Беше много хубаво, много ми помагаха. Имах голяма нужда да стоят до мен. Да ми помагат с роклята, защото тя беше много дълга и постоянно я настъпвах. Момичетата ми оказаха страхотна подкрепа“, хвали и тях булката.
Съотборничките й се хвърлиха и в битка, за нейния букет, но… Той отиде на по-изненадващо място. „Хвана го моя приятелка от детството. И всъщност тя беше контузена, беше с гипс на едната ръка. (Смее се.) Не знам как се е преборила, явно много е искала. Другите момичета от ансамбъла скачаха, но не го стигнаха. Само на Катрин не й се позволи да скача, защото тя вече е „готова конфекция“, не спира да се смее лъчезарната Михаела.
Снимка: Jeny’s photography
Самата сватба бе изцяло градинска, на зелената площ в „Глория палас“. „Украсата беше страхотна, много ми хареса. Правиха ми я две момичета. И просто като я видях, направо изпаднах в голяма еуфория. Имаше адски много красиви цветя. Всичко беше така, както си го представях. Имах подарък от свекърва ми страхотна заря. Такава заря много рядко може да се види, дори на големите празници в България“, възхищава се младата булка.
Ако някой е очаквал и сватбеният й танц да мине на „Лунната соната“ като при съчетание на ансамбъла, се е излъгал. „Първата ни песен беше любимата на младоженеца – „Последни лет“ на Сека Алексич. Покрай него и на мен ми стана любима песен и затова избрахме нея“, споделя Михаела.
Сватбата й ще се запомни и с голям майтап, спретнат от сестра й Лили на младоженеца. Но всъщност най-много ще го помни самият Борис. С много борба той се добира до стаята, където трябва да е Михаела. Вижда булка и й се нахвърля. Но точно да я нацелува, и се оказва, че тя не просто е фалшива, но е и мъж!
„Бяха облекли едно момче в булчинска рокля и го бяха скрили в един ъгъл в стаята, в която трябваше да е Михаела. Даже го бяха завили с едни калъфки за възглавници, защото момчето е татуирано. Първо мислех директно да я награбя и да я целувам, но си викам, айде тя ще е с грим, може да я омажа цялата. Та махнах калъфките, преди да съм награбил булката, и останах малко смаян. Момчето по принцип е по-ниско от Михаела, но се беше свило в ъгъла, облечено в роклята, и така не можеше точно да се прецени… И го нападнах. Добре, че преди да го разцелувам, реших да махна тези бели чували. И като ги махнах, останах доста изненадан“, разказва Борис.
Но след малко в друга стая намира и истинската булка – голямата си любов Михаела, която вече е госпожа Маевска-Величкова.
„24 часа“
