Четвъртък, 13 Септември 2012г. 11:01ч.
Автор: http://sashkin.org
В живота на всеки човек има моменти, в които… усеща, че той някак си му се изплъзва от шепите, като пясък… Или преминава край него, като забързан нанякъде влак… Или пламъчето му едва мъждука и е само въпрос на време някой да отвори вратата и да стане течение… Кратки моменти, които понякога траят сякаш вечност… Необходими моменти… От които, с малко късмет, излизаш по-жив отвсякога… За съжаление, а може би за радост, през последните няколко месеца имах точно такова усещане – сякаш всичко наоколо се срива, а на мен въобще не ми пука…
Но, като ми било писано да съм жив и цял, как тогава да не съм жив и… да съм наполовина… Споделям това не за да цъкате с език, да ме съжалявате или, което е още по-лошо, да не ме съжалявате… Споделям го, защото е навечерието на един от най-хубавите християнски празници – този на Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. И защото една моя приятелка ми напомни за това… Споделям го, защото съм убеден, че в такива трудни житейски моменти е хубаво Вярата, Надеждата, Любовта и Мъдростта да са… някъде около теб… И ти да вярваш, че са там! Или… да се надяваш, че поне са в твоя фенклуб… И, разбира се, да има кой да ти го напомни…
Материалите, които само след секунди и само ако искате ще прочетете, по някакъв начин имат отношение към празника. Да ви е честит, приятели!
И Бог да ви пази! /Вие обаче също се оглеждайте, когато пресичате… За всеки случай…/
Автор: http://sashkin.org ,Снимка: http://www.badi.ru/
При ползване или копиране на материали от страницата, моля посочвайте източника като поставите интерактивен линк.
