Мартина Генкова-Иванова

Училище любимо…

Наближава отново септември. И освен, че лятото свършва, започва и новия, пореден учебен сезон. За много дечица ще бъдат първите вълнуващи крачки в училище, вкючително за моето. Вече видях и се уверих в пораженията, които нанася първото поставяне в рамки и шаблони – детската градина… А какво ли предстои?
Нима е толкова сериозна и дълбока илюзията? Поколение след поколение, така сме издълбали коловозите, че вече дори не ни хрумва, че има път извън тях.

Идваме на този свят съвсем чисти, необременени, с отворени очи, включени сетива, опознаваме всичко в нас и около нас водени единствено от първичната програма, заложена във всеки от нас – подсъзнанието, интуицията, онази частичка от нас, която ни свързва със Вселенското съзнание, с онази безгранична и необятна библиотека от познания и опитности. Но попадаме в света на дуалността и всички се втурват да ни учат и .. да подтиснат този вътрешен глас. Обучаването започва още с първите глътки въздух.
Учат ни как ядем, да пием, да говорим. Кога и дали да се смеем, да не говорим на висок глас, да не се смеем на глупости, да не се вдетиняваме, да бъдем сериозни, да не мечтаем, да не си говорим “сами”. Да бъдем като възрастните.
Учат ни да искаме разрешение за да отидем до тоалетната, за да пием вода, за да се изкажем, за да излезем, да влезем…

Доброто възпитание сякаш повече се доближава до дресировка и обезличаване… Учат ни… да учим наизуст нечии чужди мисли, да запаметяваме дати, изминали събития с неясна и недоказана стойност и истинност, учат ни да тълкуваме “какво е искал да каже авторът”, да събираме, да изваждаме, да изучаваме физичните закони на електричеството, гравитацията, хиическите съединения, ветровете и циклоните. Учат ни на законите на икономиката, маркетинга, търговията, политиката и цялата порочна схема, изграждаща илюзорния свят на надлъгване и конкуренция. Учат ни, че трябва много и упорито да учим, за станем по-добри от другите, за да бъдем примерни граждани, за да се вписваме по-успешно в представите, в шаблоните. Учат ни, че трябва със зъби и нокти да се борим, за да отстояваме себе си, че трябва да работим неуморно, да се състезаваме и конкурираме, да надскачаме другите, за да бъдем успешни и за да стане нещо от нас. Дали е така обаче? И това ли са наистина важните неща в живота ни?

От най-ранно детство всъщност целокупните усилия на заобикалящите ни “авторитети” насочват вниманието ни външния свят – към света на следствията. И започва нашата лудешка въртележка, от която сякаш няма измъкване и все оставаме с усещането, че нещо не е както трябва…

Задавате ли си въпроса “Защо” е устроена така образователната, социалната, икономическата и прочие системи? Защо още от детинство се опитват да подтиснат истински важните неща, а да насочат вниманието ни към неща, които далеч не работят за нашето щастие, благоденствие, здраве и изобилие? Светът на следствията безспорно е шарен и забавен, но далеч по-интересен, вълнуващ и важен за овладяване е вътрешния свят.

Преди много години, далеч преди да излязат на бял свят книгите на Естер и Джери Хикс, “Тайната“, Метатайната” и всички подобни книги, въртящи се около Закона на привличането, Чарлз Хаанъл написва книга – “Универсалната система“, която разкрива тайните на успеха в живота. Съдбата на тази книга е много вълнуваща – още с излизането й се продават над 200 хил. бройки, след което обаче тези книга бива забранена. Защо? Защото Църквата много бързо си дава сметка, че тази книга е опасна – тя дава сила и могъщество в ръцете на обикновения човек. Тя води към пробуждане и разширение на съзнанието, тя дава простите и работещи ключета към вътрешния ни свят, който пък от своя страна съдържа всички кодове за привежданто в изправност и пускането на ракетата наречена “Могъщо, осъзнато човешко същество, сътворяващо собствената си реалност”.

Църквата, правителството, политиката, икономиката, здравната система, образованието, медиите – всички тези пипалца на един и същ октопод всъщност целят точно обратното – да приспят човека, да му внушат колко е малък, жалък, зависим, безсилен, отделна изолирана частичка, която има нужда някой да я управлява, да го направят лесно управляем, заменим. Би било наистина опасно за този октопод, ако малкото човече изведнъж се пробуди и осъзнае собственото си величие, звездния си произход, мноизмерната си същност, връзката си с необятния вселенски разум и единното съзнание, единния организъм, който го свързва с всичко живо и силата на мисълта, с която има възможност да сътворява всичко, което пожелае в живота си.

Да, това са неща, които вече не са чак такава тайна, бента се пропука и има шанс пробуждането да е мащабно и невиждано до сега! Все още има хора обаче, които отказват да приемат факта, че вътрешният свят изгражда външния. Все още твърде много хора отдават доброволно силата си, оставят се да бъдат водени и манипулирани – работят цяла година работа, която не харесват, послушно си плащат данъците, осигуровките, гледат новините редовно и стават още по-послушни (даже заспиват слушайки новини, отваряйки широка, чиста пътека за всички отровни убеждения, които моделират мисленето и поведението), оплакват се взаимно от бедите, недоимъка и лошия живот, хранят се с храните, които рекламите им внушават, а после още по-послушно тичат да се лекуват от болести, причинени именно от тези храни, при лекари, чрез медикаменти, също така масово пробутвани чрез рекламите. И като дойде лято, събират кой каквото може и отиват да “живеят” на морето. Където  биват манипулирани по още по-долнопробен начин, гърмяща музика, алкохол, лесен секс, наркотици  до зори (това последното е особено актуално за младежите). Ура! Живот! Втора и трета чакра в лудешки танц се закачват на обидно елементарни кукички и хората дори не се усещат в каква порочна въртележка се вкарват отново. Масово смъкване на вибрациите до най-ниските й възможни честоти. Слава Богу, че има вече и много пробудени, проглеждащи, осъзнаващи се хора. Виждам ги как буквално надигат глава, разтъркват очи и попаднали за пореден път в сценка от матрицата, си казват “Не, благодаря. Това вече не е за мен.”

Но трябва ли човек да живее десетки години в тъмнина и невежество, да бъде воден за носа и да пилее енергията си в света на следствията, и (евентуално) като навърти около 30 годинки, нещо в него да се преобърне, да осъзнае природата на нещата, да започне пътешествие към себе си, и едва тогава да осъзнае колко невярно и порочно е всичко, на което са го учили до сега.. едва сега да поеме кормилото на живота си? Евентуално.

Мечтая си за момента, в този осъзнат живот, в това прекрасно благословено тяло, в който още в училище ще се изучават истинския произход на човешките същества, вътрешния свят,мислите, емоциите, начините по които да творят децата ни по най-добрия начин, свобода, духовна гимнастика, управляване на енергия, равенство, приемане, любов. Работата със светлина ще бъде сериозно изучавана наука, а не нещо абстрактно и неразбираемо.

И това ново образование би било прекрасно да бъдат заложени ей такива елементарни и жизнено важни принципи:

– Вътрешният свят е причината, а външния – следствието. За да променим следствието, трябва да променим пичината!
– Растежът винаги идва отвътре. Грешката на човешкото същество през всички изминали години е била, че е търсел силата извън себе си.
– Всичко в тази жива Вселена е изградено от една и съща жива субстанция. Нашата мисъл е силата, която създава форма, матрица от тази субстанция, а емоциите ни й вдъхват живот.
– Всеки един от нас може да бъде това, което иска да бъде.
– Принципът на конкуриране е непознат във Вселената. В нея всичко е в изобилие, никъде нищо не се пести. Изобилие има за всички.
– Колкото повече даваме, толкова повече получаваме.
– Законът за привличането не ни носи нещата, за които жадуваме. Той ни носи само това, което вече Е вътре в нас, всичко, което сме създали с мисълта си, съзнателно, или несъзнателно.
– Този закон работи независимо от това дали сме създали положителни, или отрицателни мисъл-форми. Затова трябва да се отнасяме много внимателно към тях и да поддържаме изрядна хигиена. Така както поддържаме тялото си чисто, от вътре и отвън, така трябва редовно да проверяваме какви мисли са се загнездили в потайни кътчета на съзнанието ни. Ако някоя мисъл и убеждение не води до положителен резултат, просто няма място в нашия вътрешен свят.
– За да сме в съзвучие с Вселената и животворящата субстанция, трябва да пребиваваме във вътрешно спокойствие и хармония.
– Хората в тълпата винаги следват, а не водят! Бъдете уверени в себе си и не се страхувайте да бъдете различни!
– Силата на мисълта е могъща, съзидателна, но тя трябва да бъде концентрирана, постоянна. И е нужно практикуване,. упражнения. Така както физическото тяло заяква с упражнения, така е нужен и мисловен (духовен) фитнес. Мисълта е функция на съзнанието. Утвърждаването на мисловни модели и убеждения е работа на подсъзнанието. Което от своя страна е пряката връзка с Вселенския разум – всичко, което Е, животворящата субстанция.
– Трябва да промените изцяло нагласата си към света, най-вече вашия вътрешен свят. Не може да поддържате негативни, слаби, несигурни, страхливи мисли през повечето време, а 10 минутки правилно мислене на ден да променят живота ви.
– Намерението управлява вниманието. А енергията следва вниманието. Как значи управляваме енергията? С намерение!

Дали мечтата ми ще се сбъдне? Аз съм настроена много оптимистично. Рано или късно това ще се случи. Дори да се съпротивляваме и да отказваме да приемем нещата, динамично променящият се свят ще го изиска от нас. Бог, Източникът, Творецът, Духът – както искате го наречете, се е погрижил това да се случва по най-добрият и гениален (както винаги) начин. Промяната тръгва от вътре навън. Децата ни са тези, които ще променят системата. Ако можем да устоим на всякакви външни опити за промяна, то как бихме устояли на децата си?

А докато тази промяна израстне, пусне корени и затвърди една нова матрица, и ние можем да бъдем двигатели на новото. Нека първо променим себе си, собствения си живот, и с най-добрият инструмент  – личния пример да внесем промяна в обкръжаващата ни среда. Нека говорим с децата си за тези неща, нека насърчаваме Твореца във всяко едно от тях. Дори с разума си да показват, че не разбират тези теми, то на вътрешно, клетъчно ниво информацията силно резонира в тях и отключва кодове, които носят промяна. Носят свобода, вяра, вътрешен плам. Носят мъдрост. И истинска, безусловна любов, способна да гради нови светове.

Представяте ли си едно общество от толерантни, приемащи, обичащи, хармонични, балансирани и съзнаващи светлинната си мощ и единение индивиди? Тогава предвиждам такъв живот, че само си викам “Да бъде”!

Нека новият учебен сезон започне, но този път по различен начин!

Готови ли сте да започнете с духовната гимнастика и да я пренесете вкъщи, при децата си, близките, приятелите? От септември месец започваме една нова инициатива, ежеседмични срещи в център Синай. Светлинната Школа отваря врати. Занимания ще има  с мен – Мартина Иванова,  и с Анастасия Гешева. И всички са добре дошли. Подробности за отделните теми ще намирате редовно на страниците на Свой Избор. Започнахме на 11 септември с една много интересна тема – Как да бъдем господари на собствения си живот. Продължението на темата и разкриване на тайните на Тайната и реалното приложение на закона на привличането ще бъде на 19 септември с Мартина Иванова.

Винаги е зависело и винаги ще зависи от нас. Нужно е само силно желание, вяра, щипка смелост и готовност да приемете плодовете на работата си. Нека този път вземем правилния избор.

WWW.SVOIZBOR.COM

От какво зависи да сме здрави?

Ако следите редовно блога ми, най-вероятно вече се досещате за отговора на този въпрос. Поне в най-общи рамки. Но тъй като знанието е мощ, а незнанието – липса на такава, доброволно предаване в лапите на леността и ролята на сляпа жертва, то нека добием знание и сила, и направим едно кратко познавателно пътешествие из човешкото тяло.

Има ли такава сила, която предопределя здравето ни, структурата и целостта на клетки, тъкани, органи, предразположеност към определени заболявания и (не)здравословни състояния?

Има, разбира се! – ще възкликнете вие. Има и още как! И всичко гореописано предопределя, и цвета на очите, косата, скелетната конструкция, голямото дупе, едрия ханш, лошия дъх, диабета, хипертонията и късогледството! Виновник за всичко това са гените.

Поне така ни учат още от гимназията. Чуваме го от родителите, от учителите, четем го непрекъснато в пресата, гледаме филми по телевизията, които ни убеждават в силата на гените. На това твърдение се крепи цялата медицина и познатата ни наука. Гените ли са нещото, което контролира биологията?
Гените управляват редица аспекти от живота ни. Не само физиката ни, но и поведението ни, това дали сме скандалджии, агресивни, нервни, депресирани или пък сме тихи, смирени, балансирани, щастливи, успешни? Оказва се, че ние получаваме готов комплект гени от родителите ни, а те де факто управляват живота ни. И в един миг, ние се превръщаме в жертви на наследството ни?

Ако в семейството ни, в рода има случаи на рак, диабет, инсулти, инфаркти и прочее.. ние живеем с ясното съзнание, че това е типично и често срещано явление в рода ни. Значи съвсем нормално е, и даже очаквано някое от тези състояния да ни сполети и нас някой ден. Та нали е в гените ни! И така, ние си живеем с този уж подтиснат стрес, в очакване това да ни се случи. И когато се случи – бам! – ето ти доказателство. Гените наистина работят. Така е. Нали го очаквахте.

Ако за жените в рода ви е характерно да са затлъстели и да страдат от наднормено тегло, бричове, паласки и увиснал корем, приемате, че е съвсем в реда на нещата и вие да изглеждате така. В крайна сметка – такива са гените на жените в рода ви. Имат “едър кокал”

Какво да се прави, това не е ваша отговорност, няма какво да направите – та нали това идва от родителите… Точно това убеждение ви лишава от всякаква власт над живота ви! Няма какво да се направи.. свършен факт – гените идват от родителите и те решават всичко. Получаваме една готова програма в наследство от родителите ни, която предопределя здравето, живота, поведението, душевността ни, успехите и провалите – всичко! В този смисъл живота ни е е една предначертана карта, която няма развитие и разгръщане?

Само, че знаете ли какво – имам новина за вас. Това не е вярно!

Нека ви запозная с д-р Брус Липтън – учен, биолог, университетски преподавател, който посвещава години от живота си в научни изследвания какво контролира клетките и биологията ни.

Твърдението на новата наука е, че възприятията ни, или убежденията ни са тези, които селектират, избират гените, здравето, поведението ни.

В тялото ни се съдържат от 50 до 75 трилиона клетки, изградени от различни протеини, като всяка една от тях притежава функционалността, която притежава цялото ни тяло. Всяка отделна клетка се държи като отделен индивид – има си храносмилателна, кръвоносна, отделителна, репродуктивна и т.н. системи. Помните ли за принципа на холограмата, за който съм ви споменавала – единицата се съдържа в цялото и цялото се съдържа в единицата? Е, на същия принцип са подчинени и взаимоотношенията между човешкото тяло и клетките, които го изграждат. Науката приема за неоспорим факт, че това, което конкролира клетката е нейното ядро – един вид то представлява мозъка на клетката.

Значи ако извадим командния център – мозъка от тялото, то ще умре, нали? Доктор Липтън решил да направи експеримент и извадил ядрото на клетката. Оказва се, че клетката не само не умира, ами в продължителност на поне два месеца тя си живее спокойно, без да е носител на каквито и да било гени. Диша, храни се, движи се, комуникира си с останалите клетки, формира структури. Извадил е ядрото, което съдържа всички гени и клетката продължава да си функционира съвсем нормално и необезпокоявана, има поведение, разум, един вид “идентичност”.

Изводът е, че не гените са това, което контролира биологията ни! Науката е била подведена от грешно предположение, прието за факт и разпространявано с години! Ами от къде тогава идва сигналът, инструкцията, която кара клетката да прави това, което прави, къде се намира мозъкът на клетката?

За да отговори на този въпрос, доктор Липтън продължил с изследванията. Едно от предположенията му било, че след като сигналът, който ръководи поведението на клетките не идва от нещо, намиращо се вътре в тях, значи идва от външен за тях фактор – заобикалящата среда! С редица опити той доказал това си предполжение. Клонирал генетично еднакви стволови клетки. Поставил клетките в отделни съдове, а във всеки съд той променял условията – средата. Тези в началото идентични клетки, в зависимост от информационната среда в която се намирали, се развили по различен начин – в един съд се развили мускулни клетки, в други – мазнини, в трети – костни клетки. Въпреки че в първоначалния си вид те били съвсем еднакви, съставени от еднакви по дължина, подреденост на веригите аминокиселини, протеини. Здравите клетки, поставени от доктора в болна среда – умряли. Информационната среда, казва доктор Липтън може да е енергия. Ама разбира се, нали всичко е енергия!

Така се държат клетките, наблюдавани от доктор Липтън в лабораторни условия. А информационната среда я диктува този, който води експеримента. Представете си сега тези клетки, но вътре в тялото ви. Кой създава, кой диктува информационната среда? Не сте ли вие самите, не е ли съзнанието ви? Онази неизменна константа, за която и друг път сме говорили, онова абсолютно познание, на фона на което се разиграват всички останали сценки – мисли, емоции, страхове, случки, хора и т.н.?

Съзнанието ни е командния център, то е администратора на базата данни, заложени в тези малки и съвършенни машинки – клетките. Съзнанието изпраща електрическите импулси, които задават информационната честота и създават средата, в която се движат, живеят, възпроизвеждат, умират и изменят клетките в тялото. А инструмените на съзнанието? Знаете ли кои са? Ами много просто – убежденията, вярванията ни. На клетъчно ниво биология ние сме еднакви… на химическо също. Единственото, което ни различава – това са убежденията ни!

А добрата новина е, че най-лесното нещо за промяна и моделиране – това са убежденията ни! Еднакви, често повтарящи се мисли, думи и фрази формират дълбоко вкореняващи се убеждения. А те моделират поведението на клетките. Те ръководят поведението, възприятията, уменията, физиката, здравето. Ако вярвате, че сте болни – ще бъдете болни! Ако вярвате, че диабетът ви е сполетял съвсем уместно и очаквано – ще си го носите до гроб! Ако вярвате, че съдбата ви е да сте “Марко Тотев” – познайте – такъв ще бъдете. Всеки път като ви се случи нещо неприятно си казвате “еми какво да се прави, такъв си ми е късметът” – бравооо, продължавайте да се самопрограмирате. Такъв ще ви е късметът, наистина!

Ами ако пробвате нещо различно?

“Аз съм щастлив. Аз съм здрав! Тялото ми функционира перфектно! Аз съм изобилие! Аз съм здраве! Аз имам голям късмет! Аз управлявам живота си!” – ето това е едно добро начало за да промените убежденията си. Идентифицирайте всички негативни убеждения, които тровят живота ви. И срещу всяко от тях запишете обратното по смисъл позитивно утвърждение. Измислете, напишете и повтаряйте тези утвърждения. Вижте ги, повярвайте ги, почувствайте ги. По същия този начин, по който до сега сте вярвали и чувствали в негативните си убеждения, превърнали се в част от вас.

За да могат пък клетките да функционират свободно, да приемат, обработват и транслират електрическите импулси, зададени им от информационната среда – трябва да са биологически чисти. Задръстени и замърсени от неправилното хранене, затлачени от натрупаните в тях шлаки, те не съумяват да обработят електрическите импулси, не съумяват да си комуникират правилно, и в резултат се появяват защитните механизми на тялото ни – различни заболявания.

Първите степени на замърсяване могат да са проблеми с кожата – акне, псориазис, екземи; повтарящи се ангини и простудни заболявания, ставни и ревматични болки, затлъстяване, диабет, проблеми с черен дроб и жлъчка, та да се стигне до сърдечни проблеми, хипертония, висок холестерол и … бичовете – рак, инсулт и инфаркт. Ето затова непрекъснато пиша колко е важно да се ограмотяваме какви храни да избираме, как да ги комбинираме, как да се грижим за тялото си, да го почистваме не само отвън, но и отвътре – за да дадем пространство и чиста среда, в която клетките ни да живеят. А със силата на съзнателната мисъл и убеждения – да направляваме информационната им среда.

Трудно е да се отърсиш от пасивната позиция на жертва, където нищо не зависи от теб, всичко е предначертано и ти остава само да се носиш по течението. Но истината е, че с всеки съзнателен избор творим реалността си, управляваме биологията си, избираме здраве, или болест. И това не са празни приказки… нали – съвременната наука го доказва. Е, готови ли сте да поемете отговорността за състоянието в което се намира тялото ви? И да направите избор – какво ще бъде то утре?

За повече информация и консултация – http://www.svoizbor.com