HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Според защитниците му убиецът Опиц бил… „божи човек“; Божиите човеци обаче…

3
Добави коментар
aig_db
aig_db

Прочетох една много силна статия под заглавие Икона от Опиц, мъченика… (на гости в дома на един убит наркоман). Автор е Иван Бакалов. Склонен съм изцяло да приема неговата теза и позиция. По нравствени, психологически и ценностни мотиви и причини. Няма да обосновавам по-конкретно защо правя това. Цялата ми душа говори, че хора от тоя човешки тип не могат да заслужат моето доверие ако ще не икони да рисуват, ами… не знам си какво още. И понеже не могат да направят тая разлика: собствеността е твърде ценна, ала човекът, животът на човека е абсолютно безценен. Защитниците му твърдят, че тоя Опиц, представете си, бил… „божи човек“ – понеже хубаво рисувал икони. Божите хора не убиват обаче; никога не убиват.

Аз само веднъж зърнах тоя Опиц по телевизията и ми направи страшно неприятно впечатление. Независимо от това че съм привърженик на тезата, че частната собственост е свещена и неприкосновена, не мога да приема, че такива опасни хора като тоя Опиц трябва да получат неограниченото право да убиват когото и както си искат уж за защита на своята собственост. Както и да е. Ето два откъса от тази статия на И.Бакалов, съветвам ви да я прочетете цялата; публикувам ги за да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.