Крепостта „Боженишки Урвич“ – входа от север
По време на посещението ни в Ботевградския исторически музей, разбрахме за крепостта Боженишки Урвич, която се намира на 23 километра северно от Ботевград, южно от село Боженица. По снимките в музея и намерените ценности, решихме че си заслужава да стигнем и до тази крепост.
Последно крепостта е била използвана по времето на Цар Иван Шишман и с падането на България под турска власт, Урвич е изоставена… Предполага се, че крепостта е от 5 век, с вековете достроявана и изграждана с нови крепостни стени. Такива са били необходими само от северната част, тъй като от всички други страни е обградена от естествени природни защити – урви. От там идва и името на крепостта.
В Новачене трябва да отбиете на изток и по сравнително добър път ще стигнете до село Боженица. Попитахме в селото за крепостта. Преминахме през много тесен еднолентов мост и се заизкачвахме в планината. Пътя е един и ни заведе до станция на Ботевградката община. За съжаление не може да се отседне там, ако нямате разрешение от управата, което се досещате, че за обикновения турист това е невъзможно. Оставихме колата на „паркинга“. В местността поне веднъж годишно има тържества, които са в края на август. Има построена чешма и сцена, и местенца за пикник с маси и пейки…
Попаднахме в едно невероятно място, тишина и много мушици, които се опитваха да влязат в телата ни… Предстоеше ни преминаване през дъбова гора, в която времето сякаш е спряло. До крепостта стигнахме за около 30 минути.
Изкачихме се и първото, което видяхме бяха стените (3 на брой) на крепостта и една кръгла кула, която впоследствие разбрахме, че е използвана за съхраняване на дъждовна вода (питейна).
В ляво от нас видяхме стълби, които водеха до надписа на феодалния управител – севаст Огнян, от времето на цар Иван Шишман, чийто писар Драгомир е съчинил и изсякъл знаменития надпис, издълбан на камък, който е непосредствено преди входа на крепостта. Над надписа е изградена постройка, която да го запази за бъдните поколения.
Самата скала с надписа, който гласи:
“ Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“
„Петър Мутафчиев, който пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис, отбелязва, че „резачът“ на надписа „не се е погрижил да размери предварително плоскостта, върху която е работил. Той почнал с едри букви, но виждайки, че мястото, с което разполага, не ще му бъде достатъчно, намалявал величината на буквите и увеличавал, където това е възможно, дължината на редовете …“ Навярно трагични обстоятелства са наложили „да не се размери предварително плоскостта“ и да не се „начертае“ по-рано това, „което имал да пише резачът“ на надписа. Изсечен върху скалния масив в крепостта, надписът продължава традицията по времето на Първата българска държава – важни събития и политически дела да се записват върху камък.“ (1)
Първото впечатление за крепостта е добра, но когато тръгнахме навътре се оказа, че е изоставена от години и никой не я поддържа. Внимавахме да не се срещнем с някоя змия. Видяхме плъхове. Много от растенията се закачаха по дрехите ни.
Оглеждайки добре крепостта, видяхме че тя е изградена върху монолитна скала и е едно цяло. По дървени стълби, които отдавна не са безопасни, се изкачихме и видяхме скално светилище, което с годините е превърнато в скална църква и туристите са сложили няколко икони.
Скалната църква/светилище
В ляво от входа на църквата имаше изсечени стъпала, които ни отвеждат над нея и ни разкриват красотата наоколо. За несигурните в изкачването, може да слезете по дървената стълба и да заобиколите.
Легендата, свързана с крепостта се пази в околността за боя на севаст Огнян с турците. „Вековете, които са изтекли оттогава, са потопили в бездната на забвението спомените от тази битка, като е останало само смътно предание, което гласи: „Някога, много, много отдавна, е станала голяма битка край Боженица. За тоя бой са отведени не само мъжете, но и жените, като е била оставена само по една жена на всеки 40 деца.“ Това предание е съобщено от Иван Вутов Конев, който го е знаел от покойната си леля Марга Косеранката, която пък го е знаела от една от своите баби, а пък те …“ (1)
Поглеждаме надолу над входа на църквата:
Оглеждайки скалата, забелязваме множество дупки изсечени в нея. Може би е имало някога дървени постройки тук или нещо, което не е устояло на вековете. Забелязахме дори и изсечен трон в скалата…
Още странни вдлъбнатини в скалата…
Панорамата към отсрещните хълмове…
Заобикаляйки скалата, от другата й страна забелязахме още едно светилище, в което също е поставено днес икона…
Обикаляме местността и откриваме още части от крепостта…
Място за пикник
Преминавайки край една скала, нямаше как да не забележим, сякаш нарочно изсечено, лицето …
Малко преди тръгване решихме да минем по крепостната стена, тази, която ни позволява да погледнем какво има зад шубраците… За съжаление, това което се вижда от стените е много малко…
Крепостната стена Боженишки Урвич
Помещение зад крепостната стена
Историята на Боженишки Урвич:
„Крепостта Боженишки Урвич се намира в Ботевградския предбалкан, на около 3 км. южно от Боженица. Близо до махалата Урвич се очертава силуетът на самотен връх с форма на пресечен конус. Той се издига на 750 м. надморска височина и е естествено защитен с урви и отвесни скали. Освен скалния надпис, изследователи на Боженишки Урвич споменават и други паметници от крепостта. Това са скалната църква, скалното жилище и водохранилището. Боженишката крепост е изградена през Ранното средновековие като отделно звено от Старопланинската укрепителна система, която трябвало да възпира набезите на „варварските“ племена на юг от река Дунав.
Тя е била предзначена не само да контролира проходи и пътища, но при военна опасност е приютявала околното население зад яките си стени.
Боженишката крепост е издигната на високо и естествено защитено място. Тя е ново потвърждение на една историческа закономерност. Научните наблюдения показват, че тракийските, ранносредновековните и крепостите от 12-14 век са построени на труднодостъпни и естествено защитени места. Когато вътрешната икономическа и политическа обстановка налага и външната опасност нараства, се избират подходящи непристъпни места и там се изграждат крепости. Най-интензивен живот в Боженишки Урвич е имало в края на 14 век, когато крепостта е била седалище на владетеля севаст Огнян.“
Поглед към стените от кръглата кула.
Време е да се връщаме. Отново преминаваме през тихата гора с безброй мушички.
(1) interesnoto1.blogspot.com
