Митове и истини за дислексията
„За глупостта лек няма.”
Японска пословица
Обикновено учениците се подиграват на различния в класа – на детето с очилата, на другарчето с големите уши или на съученика с говорен дефект. Страдащите от дислексия например са сред най-често подиграваните и редовно стават обект на шеги не само в училище, а и през целия си живот. И ако за децата да бъдат директни и жестоки е нещо нормално, то за възрастните това е недопустимо. Подобни шеги са не просто показател за хорската глупост и невежество, но и ясен пример колко грешна представа за дислексията имат тези хора в действителност. В широката общественост е разпространено вярването, че определящата характеристика на дислексията е т.нар. „огледално писане” или „огледално четене”. Много лаици твърдят, че дислексиците буквално виждат текста (буквите) отзад напред. Според масовото разбиране има два утвърдени типа разместване при страдащите от дислексия – разместване на самите букви (например виждат R вместо Я) и разместване на реда на буквите в думата (вместо от виждат то).
Проучване сочи, че около 75% от учителите в основните училища определят думите със странно изписване (най-вече тези с обърнат ред на буквите) като ключов признак на дислексията. Огромен процент от педагозите като цяло, в това число и университетските преподаватели, учителите на деца със специални потребности и някои логопеди, вярват, че разместването на реда на буквите е определяща характеристика на дислексията. А когато авторитети поддържат подобно твърдение, няма как масата да не го повтаря без да се замисля особено много или пък да задава разяснителни въпроси. Но реално то е много остаряло. Още през 20-те години на миналия век американският невролог Самюъл Ортън измисля термина „стрефосимболия” („изкривен символ”), за да опише склонността към обратна размяна на буквите и изгражда хипотезата, че това е основният признак на дислексията. Той дори твърди, че за някои деца би било по-лесно да четат, ако сложат написаното пред огледалото. Именно неговите възгледи затвърждават грешната представа за заболяването. Редица филми и телевизионни предавания допълнително помагат за широкото разпространение на този мит.
Истината обаче е съвсем друга. В действителност дислексия означава „трудности с думите” и представлява обучителна трудност във възприемането на писмения език. Дислексиците срещат проблеми с четенето и писането колкото и адекватно и лесносмилаемо да им се подава информацията от учителите в училище. Обикновено за тях представлява трудност да разпознаят и напечатаните думи. Това води до друг мит, свързан със заболяването. Много хора мислят дислексиците за по-бавноразвиващи се и отчитат заболяването като показател за ниски умствени способности. Обаче много хора, страдащи от дислексия, имат завидно висок коефициент на интелигентност, което напълно оборва и това грешно схващане. Нещо повече: официалната психиатрична диагноза „дислексия”, или както е по-правилно от техническа гледна точка – „четивно разстройство”, изисква цялостната интелектуална способност на децата да е значително по-висока от способността им за четене.
В научните среди мненията за причините, пораждащи дислексия, са противоречиви. Повечето изследователи смятат, че дислексиците срещат трудности с обработването на фонемите и по-точно с разделянето на думите на съставящите ги фонеми. И все пак съществуват доказателства, че дислексиците буквално виждат буквите и думите в обратен ред. Изследвания, проведени през последните няколко десетилетия, показват обаче, че разместването на буквите не е черта, характерна единствено за страдащите от дислексия. Истината е, че и обратното писане и разместването на буквите са често срещани в ранните етапи на обучаване при деца до 6-годишна възраст. С времето тези грешки намаляват както при страдащите от заболяването, така и при другите деца, само че при дислексиците този процес отнема по-дълго време. Освен това разместването на буквите обяснява само малка част от грешките, които децата с дислексия допускат, така че очевидно то не е определяща характеристика на заболяването.
Този и още 49 други често срещани в обществото мита са оборени с научни доказателства в книгата „50 големи мита на популярната психология” (ИК „Изток-Запад”).
Коментари
