Конни надбягвания – история и описание на състезанията с коне
Конните надбявания са един от най-древните спортове, който датира още от праисторическите номадски племена в Централна Азия. Именно те първи опитомили конете през 4500г. пр. Хр. Хиляди години конните състезания процъфтявали като спорт на кралете и благородниците. Модерните състезания обаче съществуват предимно под формата на легален хазарт.
Конните състезания са вторият най-гледан спорт в САЩ, след бейзбола. През 1989г. общо 56 194 565 души са гледали 8004 дни състезания, носейки печалба от $9,14 милиарда. Конният спорт също така е професионален спорт в Канада, Великобритания, Ирландия, Западна Европа, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка.
Най-популярната форма на конни надбягвания е с чистокръвни коне по равна писта с дължина между 1200м и 3200м. Други популярни конни състезания са надбягването с едноместни двуколки, надбягване с препятствия (стипълчейз) и куортър хорс рейс.
Чистокръвни състезания или надбягвания с чистокръвни коне (Thoroughbred Racing)
По времето когато човекът е започнал да пише, конни надбягвания вече са били организиран спорт във всички големи цивилизации от Централна Азия до Средиземноморието. Състезанията с колесници са включени в древната гръцка Олимпиада от 638г.пр.Хр, а спортът се превръща в публично зрелище по време на Римската империя.
Произходът на модерните конни надбягвания ни води до 12-ти век, когато английските рицари се върнали от Кръстоносните си походи яхнали бързи арабски коне. През следващите 400 години все повече арабски породи са внасяни и чифтосвани с английски кобили, за да се създаде кон, който да е както бърз, така и издръжлив. Състезанието между две от тези бързи животни срещу някакъв залог, станало популярно развлечение за благородниците.
Конните надбягвания се превърнали в професионален спорт по времето на кралица Анна (1702-1714г), когато вече участвали повече от два коня, а залаганията правели зрителите. Този обичай се разпространил из цял Англия, което често водело до голямо търсене на най-добрите коне. Това от своя страна превърнало развъждането и притежаването на състезателни коне в доходоносен бизнес. С бързото разпространение на спорта дошла и нуждата от регулиращ орган. През 1750г. елитът на конните състезатели се срещнали и основали Жокей клуб, който днес упражнява пълен контрол върху конните надбягвания в Англия.
Този клуб диктувал всички правила за състезанията и задължавал всички състезатели да ги спазват. Стандарти определящи качеството на състезанията скоро довели до утвърждаването на различни видове състезания. От 1814г. пет състезания за тригодишни коне са определени като „класически”. Три състезания отворени за коне и кобили съставляват английската Тройна корона. Има и две състезания само за кобили.
Жокей клубът също така предприема стъпки за регулирането на развъждането на расови коне. Джеймс Уедърби, чието семейство служело като счетоводители на клуба, бил натоварен със задачата да проследява родословието или пълната семейна история на всеки състезателен кон в Англия. През 1791г. резултатите от това проучване са публикувани в специална книга. От 1793г. до днес членовете на фамилия Уедърби са документирали раждането на всеки кон потомък на първите расови коне и са го публикували в следващи томове на книгата. В началото на 19-ти век единствените коне, които можели да се наричат чистокръвни и да се състезават, били онези, които произлизали от описаните в книгата. Родословието на всеки кон е толкова добре документирано, че може да се проследи до един трите жребеца, наречени „основателите”.
Американските чистокръвни конни състезания (American Thoroughbred Racing)
Британските заселници пренесли конете и конните състезания в Новия свят, като първият хиподрум е изграден на Лонг Айлънд през 1665г. Макар конните спортове да били популярно забавление за местните, развитието на организираните състезания дошло чак след Гражданската война. През следващите няколко десетилетия, с резкия възход на индустриалната икономика, конните залагания и самите състезания се разпространили навсякъде. До 1890г. в Америка имало 314 хиподрума.
Бързото разрастване на спорта без никакъв официален регулатор довело до това, че много от хиподрумите били управлявани от престъпници. През 1894г. най-знатните собственици на хиподруми и конюшни се срещнали в Ню Йорк и създали Американския жокей клуб по модел на английския, който скоро започнал да налага желязна ръка върху конните състезания и изкоренил голяма част от корупцията.
В началото на 20-ти век обаче конните състезания в САЩ почти са затрити от законите забраняващи хазарта в повечето щати. До 1908г. броят на действащите хиподруми се смалил до 25. Същата година обаче на състезанието в Кентъки били разрешени спортните залози и това възродило спорта. Много хиподруми отворили отново, след като повечето щати се съгласили да разрешат спортните залози срещу дял от печалбата. В края на Първата световна война процъфтяването и прочути коне като Мен о’Уар привличали тълпи от зрители на хиподрумите. Конният спорт се радвал на огромен интерес до Втората световна война, когато до 60-те години бил позабравен. През 70-те обаче конни надбягвания били отново възродени благодарение на популярни коне, които печелили много от дербитата. Само десет години по-късно настъпил нов спад в историята на конните състезания.
Чистокръвните състезания се провеждали само в половината американски щати. Общественият интерес към спорта се фокусирал предимно върху големите състезания като Американската тройна корона, където наградният фонд бил около милион долара. Щатските комисии по конните състезания имали властта да лицензират участниците и да определят дати за събитията, стига това да ставало след съгласуване с Жокей клуба, който все още регулирал развъждането на чистокръвните коне.
Развъждане на коне за конни надбягвания
Макар науката да не е успяла да измисли система за развъждане, която да гарантира раждането на шампион, развъдниците през вековете са давали висок процент чистокръвни коне, които са се доказвали на хиподрума, разчитайки на два принципа. Първо било правилото, че чистокръвен кон с изключителни състезателни способности има много голяма вероятност да създаде поколение, което също да притежава такива способности. Второ, някои коне с определено родословие имат по-голям шанс да прехвърлят качествата си на децата си.
Един расов жребец може да се чифтоса с около 40 кобили на година. Цената на шампионите, особено на победителите от Тройната корона, била толкова висока, че група инвеститори поискали създаването на синдикати по развъждането. На всеки член от синдиката му се позволявало да чифтосва само по една кобила с един жребец за година за всеки дял, който притежавал. Един дял обаче можел да струва няколко милиона долара, ако мъжкият е доказал се състезател. Собственикът на дяловете можел да ги продава по всяко време.
Фермите, които развъждали жребчета за продан били наричани комерсиални развъдници, като най- известните от тях били в Кентъки. Фермите, които развъждали жребчета, за да се състезават с тях пък били наричани домашни развъдници и от тях също имало няколко доста популярни имена в Кентъки и Флорида.
Залози при конните надбягвания
Залагането за изхода от конните надбягвания винаги е било основна част от спорта още от праисторически времена и именно това е причината спорта да оцелее до днес.
Всички залози на американските хиподруми днес стават по специално утвърдена система за спортни залагания, която е разработена от французина Пиер Олер в края на 19-ти век. По неговата система фиксиран процент (между 14 и 25) от общият залог се заделя за разходи на хиподрума и данъци. Останалата сума се разделя на броя отделни залози, за да се изчисли коефициента на печалбите. Този коефициент непрекъснато се изчислява от компютрите на хиподрума и се обявява за всички зрители по време на залаганията преди всяко състезание. Така например 2-1 означава, че за всеки заложен долар, получавате по два, ако конят ви спечели.
При всички конни надбягвания може да се залага за първо, второ и трето място на кон. Други популярни залози са за избора на победител в две последователни състезания, избора на коне за първо и второ място, и избора на победителите от шест последователни състезания.
Хендикап конни надбягвания
Трудното изкуство на предричането на победителя в конно състезание се нарича хендикап. При него се преценяват демонстрираните от коня способности вземайки предвид обстоятелствата, при които ще се състезава в уречения ден. За да измерят тези способности, хендикаперите гледат предишните състезания на коня, детайли за които са достъпни в публичен регистър. По този начин може да се отсъди колко бърз е коня, колко голяма вероятност има да спечели и дали представянето му се влошава или подобрява с всяко следващо състезание. Условията на състезанието включват качеството на конкуренцията, дължината на трасето, вида на настилката (кал или трева) и настоящото състояние на настилката (дали е суха, мокра и т.н.). Терминът хендикап има и друго значение. На някои състезания различни тежести се добавят на конете в зависимост от възрастта или способностите им, за да са подходяща конкуренция спрямо останалите.
Повече информация за терминологията при конните надбягвания може да намерите тук:
Рейсинг терминология при конните надбягвания
Материалът е подготвен специално за сайта „В света на конете“ от: И. Иванов
