БгКукУ – блог за забавление: Изгубения град на инките – Мачи Пикчу

2
Добави коментар
albiameli
albiameli

      

През XV век кралят на инките Сапа Инка Пачакути гради цитадела високо в
планината, чиито върхове се крият в облаците. Митичното място е известно
като Мачу Пикчу (Старата планина).

За града на инките, който
векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските
Анди (2350 м) над река Урубамба, и неговите обитатели няма останали
писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го
напуснали – една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка.

Смята
се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532
г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил
обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него имало
огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на
дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е
избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености –
планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към
небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младата планина).

Когато
испанските конквистадори покорявали земите на инките, част от елита се е
оттеглил в Мачу Пикчу и оттам организирал партизанска съпротива срещу
нашествениците. Неуспешна, както знаем от историята.

Всички
сгради в Мачу Пикчу са построени в класическия за инките архитектурен
стил, с полирани каменни стени, където блоковете са така изрязани, че да
се втъкват един в друг без хоросан. Много от спойките са толкова
перфектни, че дори нож не може да бъде пъхнат между камъните.

Инките
никога не са използвали колелото и е мистерия как са мъкнали огромните
каменни блокове – вероятно с помощта на стотици човешки ръце.

В
Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, включително храмове,
светилища, паркове и резиденции. Над 100 са каменните стълбища, има
много фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система,
издълбана в скалите.

Според археолозите Мачу Пикчу е бил
разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В
първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана –
Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото
запазено светилище на инкския главен бог Виракоча, а до него – прочутият
Храм с трите прозореца – изграден от огромни каменни блокове и наречен
така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с
огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.

Покорителите
на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни
съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който
велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крили от
нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в
университета в Йейл Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни
хора го отвеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна
пътека се изкачва на хълм и открива най-невероятния град на инките –
напълно запазен и пуст. Датата е 24 юли 1911 г. Мачу Пикчу се е крил от
очите на завоевателите повече от 4 века.