„За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери…ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко…и затворите щяха да са по-малко.“ Джон Стайнбек
Напоследък мисля много, но съм убеден, че аз съм добър човек, заяви Стефан Данаилов в интервюто си пред Кеворк Кеворкян. А дали наистина е добър човек?
Влизането на сина му Владимир в шоуто Биг Брадър вкара в домовете на милиони българи най-голямата му тайна, опвайки я в най-гледаното време на малкия екран във всеки хол от Русе до Сливен и от Петрич до Силистра. Ето го, извънбрачният син, за когото всички шушукаха години наред и когото низвергнатата му майка Ирен Кривошиева показа с гръм и трясък, прибирайки се от САЩ в България.
Голема простотия, няма спор!
Прелюбопитни обаче са реакциите на не малка част от българското общество (което до припадък твърди, че, „заклевам се, не гледам Вип Брадър и даже не знам коя е тая Златка, обаче…”)
Едно шествие от обидени мъжаги и възмутени фенки тръгна из дневни и вечерни телевизионни предавания да обяснява какъв удар по цялата актьорска гилдия, по морала на българското общество и по устоите на политическия мир е всяка пръдня в ефира на Владко. (Междувпрочем подборът на сцените от живота на хората в Къщата, направен от сценаристите, показва изключително долнопробен хумор, но това си е проблем на шоуто и участниците в него).
Та не ми е думата за качеството на родния Вип Брадър, а за това е ли добро да зарежеш детето си?
Не, не е!
Стефан Данаилов не е първият родител, отказвал се от отрочето си. От хиляди години милиони хора го правят и със сигурност милиони ще го правят и след хиляди години. Сигурно за част от хората е лесно да обърнеш гръб и да не потърсиш повече детето си. Докато то не порасне и не те потърси само. За да поиска сметката. Точно това се случи сега с Данаилов макар и за всеобщо неудобство в реално ефирно време. А това, че не е нито първият, нито последният, не неглижира ситуацията.
Може и да е стомилионният баща за тази седмица, който е решил да не обръща внимание на факта, че е създал живот, това пак не го прави добър човек.
Само родителите обичат завинаги и безпрекословно. Ако те или един от тях те е отблъснал, страдаш цял живот. Това е дамга върху душата, видима или невидима за останалите. Не, не е добър родителят, способен да стори това на детето си.
Няма нужда колегите и фенките на Стефан Данаилов да замазват положението, противопоставяйки баща и син един на друг. Бащата бил толкова талантлив, видиш ли, пък синът – лудичък и зле възпитан. Може и така да е. И въпреки това отговорността си остава. Дошъл му редът на майор Деянов да си я понесе.
Не защото е Стефан Данаилов. Нито защото е от определена партия. Най-малкото пък щото имал таланта и късмета да играе в Народния театър. Не. Само и единствено защото е сбъркал да стане баща и се е уплашил да бъде докрай такъв.
Ако беше обикновен неизвестен човек, нямаше сега цяла България да му дъвче кокалите. Но пак щеше да си задава въпроси и да изпитва угризения. А и ако беше обикновен човек нямаше да има възможност да иска оневиняване от всички ни в студиото на Кеворк Кеворкян. Но той не е обикновен. Той е или бе известен, обичан, уважаван актьор, политик, мъж, приятел… Само като баща се е провалил и сега това тегли черта върху всичко останало, колкото и да му се струва несправедливо. Да изоставиш дете е толкова голям грях, че и 10 живота на сцената на Народния театър няма да го компенсират. Така че няма защо да търси прошка от всички ни в праймтайма на Кеворкян. Тя може да му бъде дадена само от един човек. Дано да я поиска. Ако може, не по телевизията.
