Десислава Петрова е координатор „Кампании и комуникации“ на Българския хелзински комитет от началото на 2010 г. Тя е активистка за правата на човека и се бори за равни права на българската ЛГБТ общност от 2000 г. Автор е на книгата „Разговори с Десислава – Солджъра”
Какво място заемат книгите в живота ти? Дълго време се прибирах у дома с куфарче пълно с препечатки на закони, политики, дела и документи… „любимото” ми четиво за близо 15 години. Книгите стояха в кашони, а телевизора гордо заел централно място пред дивана. Сега, след като от няколко години реших да не гледам телевизия, преоткрих този вълшебен свят. Поръчах си нова библиотека, подредих старите книги, започнах да допълвам със заглавия. Уцелвате ме в период, в който книгите са център.
Книгата, която последно те погълна? Не погълна, а сдъвка и изплю. Това е романът „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс. Когато прочетох последната 868ма страница, съжалих. Исках да затворя книгата, да я забравя, за да мога да я прочета отново. Няколко дни подред водех двойнствен живот. Своя собствен тук и сега, и този на Грегъри. Приключенията през които преминава героя изживявах толкова силно, че се пренесоха дори и в сънищата ми. Отпътувах за Индия, станах мафиот, контрабандист, убивах, бях лечител, опиянявах се с наркотици, лежах в затвора, влюбих се в една жена, тъгувах за загубени приятели, участвах във война. Обичах, мразех, падах, изпрявах се…
Имаш ли любим литературен жанр или тематика? Както с филмите, така и с книгите, нещото, което ме грабва в една история, е тя да се приближава максимално до реалността, или да е писана по реални случки. Обичам да чета за нови места, на които не съм била, за хора, които бих искала да познавам, за моменти, които бих искала да преживея.
Как подбираш какво да четеш? Трудно ще си купя книга без предварително да съм се посъветвала с някого. Разпитвам, чета рецензии, и чак тогава разлиствам страниците. Корицата в моя случай НЕ ПРОДАВА.
С кой литературен герой би искала да си приятел? Днес, утре, всеки ден… имам откровена нужда от една Пипи – Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
Кой и защо не чете? Ще си позволя да перефразирам една детска песничка: „Книги който не чете, той голям не ще да порасте…” Не зная кой. И не разбирам защо не. Единственото извинение да не четеш книги е да не можеш да четеш по принцип. Но дори и това е поправимо.
От какви книги имат нужда хората? Определено им е нужно нещо по-положително, просветляващо, научаващо и отрезвяващо. Вторачили са се прекалено в малките екрани излъчващи агресия, омраза и нещастие, вкопчили са се в материалното, задоволили са се със сивото ежедневие. Има и друг свят!
С кой писател искаш да седнеш на по чашка? На по чашка със всеки. На по две с малцина. Не е необходимо да е автор на бестселър, важното е да умее да говори, освен да пише. Защото книгата си е книга, нея я четем сами, когато и където решим. Авторът от своя страна в повечето случаи също пише книгата си сам. Но виж за чашката са нужни двама героя, и то активно участващи.
Кои са книгите на твоето детство? Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада на Ено Рауд Приказки по телефона на Джани Родари Пипи Дългото чорапче на Астрид Линдгрен … и редица сборници от приказки, басни, митове и легенди от цял свят.
Пожелай ни книга… Пожелавам ви живот като за книга, но междувременно препоръчвам на всеки да прочете Шантарам.
