Стадионът като надежда

10
Добави коментар
6Y6I
6Y6I

„Българи – юнаци! Македония е с вас!”, голямо червено-черно знаме със символи на ВМРО, войник „на нож” с надпис „1912 г.”, зелени знамена с надписа „С нами Богъ”…

Картината не е от поредната възстановка за 100-тната годишнина от Балканската война, а от трибуните на мача България – Дания. Агитките на големите ни отбори си бяха дали съревнование по патриотизъм.

Вярно, тук-там прозираше някоя едноцветна тениска изпод трицветните шалове. А и отново в някои от секторите имаше закачки чия зона била тук, отвъд оградата и прочие. Но като цяло феновете на разните клубове у нас гледаха в една посока, а не един срещу друг. А когато се надпреварваха, надпреварваха се в това кой повече ще подкрепи отбора. И това не беше първият път.

Че футболните фенове у нас лека-полека започват да преодоляват различията си, когато става дума за темите, свързани с националната ни общност, е видно отдавна. Можете да го проверите всяка година на 3-и март на Шипка. Това е само един от примерите.

Видяхме го и след Катуница. И това вече е цяла нова тема: от месеци става все по-ясно, че футболните фенове у нас се превърнаха в една от малкото сили, която е в състояние да изведе множество млади хора на улицата. И да ги превърне във фактор в политика у нас.

Разбира се, когато футболни пристрастия и политика се съберат на едно място, отваря се и вратичка за екстремизми. Те са обичайната забежка на младите хора. Но хубавото е, че у нас именно патриотизмът е идеята, която обединява привържениците. Годините напред ще покажат дали това е просто мода, взета от запад или е нещо трайно.

Всички стискаме палци да е второто. Защото тогава, поне на стадиона ще има някакъв коректив на всичките уродливости, които се случват у нас.

Звучи парадоксално, нали? Надеждата у нас вече е толкова дефицитна, че сме склонни да я открием дори сред трибуните на стадиона. Тъжно, но вярно. Защото онези момчета, дори когато се бият, дори когато „гърбят” знамена, дори когато мразят заради самото мразене, имат нещо твърде скъпо и рядко – кауза, вяра, енергия. Нещо, което връстниците им лигльовци, част от които сега са депутати, че и министри, не са и помирисвали.

Колкото и да не се обичат момчетата от агитките с онези, които излязоха преди месеци на Орлов мост, това е и общото между тях. Сърдитите млади хора на България стават все по-видими – едните с болка за родината си, другите с болка за природата си. Едните с борба за повече демокрация, другите – за повече ред. Едните с призив за търпимост, другите – изгубили търпение.

Двете лица на едно и също – кънтящото под краката ни земетресение на недоволството. Което някой лековерно си въобразява, че ще избегне с приспивни приказки за магистрали.

Дано само не се възползват от тези момчета.

Привържениците на основните футболни отбори у нас се обединиха в декларация по повод днешните прочити на случая „Катуница” и абсурдните действия на държавата. Пълен текст на декларацията можете да прочетете тук.

16 октомври 2012

ПО ТЕМАТА:

Добре дошли на стадион „Хилзбъро”, Подуене

Ангел Джамбазки: Футболните клубове трябва да образоват привържениците си кои са Левски и Ботев