Спомените за детството са винаги сладки и невинни, брато. Много неща ни липсват от годините, в които звъняхме на входните врати по блоковете, а след това се криехме зад ъгъла. Сигурни сме, че и при теб я има тази носталгия. Именно заради това решихме да ти припомним нещата, когато Азис беше само Васко…
Извиняваме се, ако сме пропуснали нещо.
Вафли “Куку-Руку” – много вкусни и в тях имаше стикери на анимирани животни.
Първата електронна игра
Електронната руска игра – тази с вълкa от “Ну Погоди”, който се опитва да хваща едни яйца. Малко след нея се появи и тетрисът.
Телевизионните игри “Нинтендо” и “Терминатор”. Стреляш по патици, играеш на танкове и да не забравяме величествения “Супер Марио”.
Виетнамското “Чудо” на баба ти – смазка за болки, която се съдържаше в една малка кръгла червена кутийка, голяма колкото 50 стотинки. Мазникавото жълто съдържание имаше отвратителна миризма.
“Дама” – очертано от тебешир човече, по което скачахме с един крак. Нещо такова беше. А ти играеше на ластик, нали? Ема, еса са, еса са о пипи я.
“Тамагочи” – китайска игра. Отглеждаш някаква гадина, която постоянно е гладна и сере.
Списания “ФЮТ” и “Мики Маус” – най-яките комикси, които могат да съществуват. Може би тук е мястото да припомним и за вестник “Стършел” и “Чук-Чук”. Е, кво?
Захарните петлета – уникална вкусотия. Имаше и захарни ябълки. Дояде ти се, нали?
ТВ-предаването “Неделно междучасие” – супер готино предаване с деца. Единственото хубаво нещо, излъчвано по БНТ.
Ефир 2 – или втора програма. По нея вървеше “Всяка неделя”.
Руси Русев – и великанската песен “На бургаската гара”. Трябва да споменем и Тошко Тодоров и “Радка Пиратка”.
Печката “Раховец” – както и т.н. Чудо, в което спокойно влизаше цял дънер. “Циганска мечта” също трябва да бъде включена, беше ползвана предимно от бабите.
Яйцата на вестник – няма по-вкусно нещо.
Пистолетите – водните и тези с топчетата. След това минахме на “Counter-Strike”.
Фунийки – слагахме игли на върха на всяка фунийка, за да е по-болезнено.
Футболът – този, който играехме на улицата, не “FIFA”-та. Два камъка правеха цяла футболна врата и беше по-яко от всякога.
Клуб “НЛО” – особено скечовете с Каракочев и Старшинката.
“Черен Петър” – няма нищо общо Хитър Петър. Това е игра на карти.
“Капитан Планета”
“Капитан планета” – ония с пръстените, които викаха земя, вода, огън, вятър и душа, след което се появяваше един лудак, който избиваше лошите. Сещаме се и за друг екшън герой – “Волтрон”.
Белият зъб – един вълк, но не този от “Червената шапчица”, доста по-як.
Кибрит – “Спички” и “Зебра”. Беше яко да ти засмърди на барут от изгорелите клечки.
“Банани с пижами” – сега е интересно само ако го гледаш напушен.
ИМАШЕ ОЩЕ…
“Том и Джери” – завинаги в нашите сърца.
“Туин Пийкс” – филмът с агент Купър и изрода Боб, който се вселява във всеки. Лора Палмър беше мацка.
Сапунките – “Дързост и красота” – “Отдаденост”, “Касандра”, “Спасители на плажа”, “Доктор Куин Лечителката”, “Далас”. Само да отбележим, че не ни липсват.
Шампоан “Кря-Кря” – бебешки е, но и сега го ползваме. Мирише на дъвка.
“Милион и едно желания” – супер яко предаване, което излъчваха само два пъти в годината. Като малки се точехме на кака Лара. После Владо Береану свърши това, което искахме.
Детските – особено тези от “Уолт Дисни”, които ги излъчваха само събота и неделя. Сещаме се още за “Бенджи, Закс и Звездния принц”, “Гумените мечета” с Трън и Мазньо, “Тайнствените златни градове”, “Плодчетата”, “Костенурките нинджа” и разбира се “Ну погоди”.
Анонсът на “Лека нощ деца” – онова човече, което летеше и свиреше на нещо като тромпет.
“АЛФ” – и сега го дават. Лудница просто.
Телевизорите “Велико Търново” – осем канала и още нещо.
ИМАШЕ ОЩЕ…
Лимонадата – тази, която я пълнеха с нещо като газови бутилки.
Касетофоните – наричани още и магнет. Този, който имаше двукасетъчен, го раздаваше тежко.
Домашните телефони – тия с шайбата, брато.
Чък Норис – не ни липсва, но беше ларж. Сещаме се още за Майкъл Дудикоф и Синтия Ротрок.
Апаратът за диапозитиви, с който гледаш на филмчета на стената. Жалко, че нямаше порно на диапозитиви.
Стъклените топчета – не знаем как се играеше с тях, но беше готино да ги имаш.
Количките – малките ферарита, поршета, ламборгинита.
Футболистите – тези на картите, които трябваше да събираш с месеци. Миришещите листчета са педалска история. Не ни казвай, че си събирал?!
Прашките – не тези, които миришеш в шкафчето като идеш на гости, а онези, с които трепехме гаргите.
Дъвките “Турбо” – във всяка имаше картинка на кола, ебаси. Сещаме се и за онези, кръглите, които са една под друга разположени на продълговато целофанче.
Братовчедката – няма начин да не си точил ножа на някоя първа, втора или трета братовчедка. “Нож” е образно казано, ей! Важи и за братовчедите, нали момичета?
