Спас Джевизов е един от легендарните нападатели на ЦСКА. Таранът е сред кошмарите за вечния съперник Левски, като с 11 попадения е най-резултатният червен играч в този сблъсък. Най-паметният момент в кариерата на Джевизов е на 22 март 1980 г., когато червените печелят дербито с 3:2, а той вкарва 2 гола. Вторият е със задна ножица, а при удара вратарят Стефан Стайков си удря главата в лявата греда. Легендарният таран на ЦСКА разказа пред „7 дни спорт“ най-ярките си спомени от дербито и очакванията си за предстоящия мач.
– Г-н Джевизов, има ли нетърпение преди дербито в събота?
– Не може такова дерби като ЦСКА – Левски да не се чака с нетърпение от фенове, футболисти и бивши играчи, какъвто съм аз. Всеки, който обича ЦСКА, мисли само за това, защото до двубоя не остава много време. Поне навремето футболистите чакаха с нетърпение този мач и не се говореше за нищо друго. В момента не мога да твърдя каква е ситуацията, тъй като не съм в кухнята на отбора. Не знам как се настройват в момента за подобно дерби, но не би трябвало преди мача да се говори за противника. Преди време двубоят сам по себе си ни мобилизираше. Смятам, че сега трябва да е същото.
– Преди време се разбираше отдавна, че се задава дерби, сега май не е точно така.
– Все си мисля, че едно такова дерби заслужава повече внимание от публиката и от телевизията. На всяка цена трябва този мач да се излъчва, защото каквито и други мачове да има, не могат да го изместят. щом дойде ЦСКА – Левски, всички стават на крака
– Изгуби ли дербито от блясъка си?
– Действително може би донякъде подобно твърдение е вярно, но на 100%… Това пак си е дерби и не може да се промени с нищо на този свят. Вечните противници не се променят и подобен мач дава шанс на отбора да се поправи и да тръгне във вярната посока. Една победа в дербито означава много и цената й е висока.
– Как се става легенда на ЦСКА?
– Честно казано, съм намразил тази дума. Не знам как се става легенда. За да бъдеш легенда, би трябвало да си си свършил работата добре, да си радвал публиката и да си я уважавал и едва след 30 години, когато наближи пак такъв мач, да си спомнят за твоето име.
– Раждат ли се такива фигури в дербитата в последните години?
– Вече не е възможно да говорим за такива неща – ветерани, легенди и др. Хората идват, играят по 1-2 години и си заминават. Ние всяка година правим нов отбор и не може да става дума за ветерани и легенди. Мисля, че останаха в миналото такива личности, с повече от 10 години в един отбор. Много трудно някъде ще видим такъв футболист. Просто футболът се промени.
– Болно ли ви е, че ситуацията е такава?
– Преди време, когато имаше такъв мач, стоях отстрани и слушах хората. Някои си говореха „Айде, айде да отидем да гледаме този или онзи мач. Да гледаме този футболист“. Просто тогава хората се интересуваха, радваха се на добрия футбол, а и той наистина беше много добър. Аз говоря все за миналото, но тогава нещата бяха по-различни, а хората живееха с играта. Днешните момчета са по-различни от насТе са по-задоволени, не чувстват нещата така, както ние ги чувствахме. Постоянното текучество не може да ги накара да се чувстват така, както ние след 10 години само в един отбор.
– В последните години само чужденци решават дербито, какво ви говори това?
– Липсва онзи човек, който да решава проблемите на отбора си. Преди години имаше такива личности, имаше централни нападатели, на които можеше да се разчита, но времената се промениха. За един добър център нападател си струва наистина да дадеш много пари, но си заслужава и да си го направиш сам. В момента само се купуват играчи, а може би и на отборите така им е по-лесно. Сегашните нападатели не задоволяват напълно нуждите на клубовете си.
– ЦСКА и Левски разчитат на все по-малко юноши.
– За мен това е болна тема и не искам сега да я разисквам. Независимо кой играе и защо играе, честта и емблемата заслужават той да се хвърли на 100% и да се раздаде за победата над Левски.
– Кое дерби няма да забравите никога?
– Имам доста паметни мачове с Левски. Но, о Боже, ако си помисли човек колко назад във времето трябва да се върнем. Никога няма да забравя онзи мач със задната ножица. Това беше мач, в който отборът се раздаде на 100%, а аз вкарах 2 гола.
– Какво е чувството да играеш срещу Левски?
– Няма такова удоволствие. Никога няма да забравя какво е да играеш пред пълен стадион. Може би това го заслужават само хора, които се раздават на 100%. Чувството да бъдеш пред 70-80 хиляди души е уникално и никога не се забравя.
– Имате ли лоши спомени от дербитата?
– Не мога да говоря за лоши спомени. Те са или добри, или никакви. Останал съм с отлични впечатления от това, което правихме, както ние, така и противниците. Имаше едно взаимно уважение, защото спортът е спорт, животът си е живот.
– Липсват ли такива отношения между футболистите в момента?
– Не знам точно какви са отношенията на сегашните футболисти. Действително би трябвало те да са съперници на терена, но извън него да се уважат. Спортистът си е спортист, но само когато е на терена. Извън него си си най-нормален и обикновен човек.
– Спомняте ли си първото си дерби?
– Не мога да си спомня точно първото си дерби. Това обаче, което си спомням ясно и никога няма да забравя, е, че когато наближаваше мачът, една седмица го чакаш с нетърпение. Все едно не си на земята, а мислиш само за това. Раздавахме се на 100%, защото това е мачът мерило, в който можеш да покажеш истинските си възможности и качества.
– Защо вече няма толкова кървави дербита?
– Просто времената се промениха. Не можеш на един чужденец, дошъл от не знам си къде, да му обясняваш какво значи ЦСКА – Левски. Колкото и да му говориш за историята и за традициите, той просто не ги разбира. Не можеш да го накараш да мисли така, както един потомствен цесекар, израснал в школата, играл повече от 10 години и превърнал се в легенда.
– Лошо ли е, че отборите се крият преди дербито?
– Мисля, че това не е най-важното в днешно време. Преди такъв мач не трябва да говориш толкова много за противника, каквото имаш да кажеш, е по-добре да го кажеш на терена. Многото приказки, когато са празни, нямат покритие.
– В последните 10 години кое дерби ви е харесало?
– Бих казал, че в последните няколко години малко безлично преминаваха тези двубои. Или завършваха наравно, или разликата беше един гол. Аз си пожелавам победа за ЦСКА, с една отлична игра, независимо с колко гола. Една победа би обединила феновете и би ги накарала да вярват, че този отбор има качества да спечели нещо повече. При всички положения прогнозирам победа за ЦСКА.
Симеон Кичуков, „7 Дни Спорт“
