Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик, автор на трудове за наши и световноизвестни славянски и западноевропейски писатели. Посвещава седем десетилетия на българския фолклор и Възраждане. Член е на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Големият български учен е роден на 17 октомври 1878 г. в град Русе в семейството на емигрирал търговец на жито от Тетово. Получава основно и гимназиално образование в родния си град, като се увлича главно по хуманитарните дисциплини – история, литература, география.
Придружавайки често баща си в търговските му обиколки из Северна България, той има възможност да се запознае отблизо с бита и душевността на селянина, да влезе в непосредствен досег със самите създатели на народното поетическо творчество.
Един от главните стимули на фолклорните му занимания е – по собствените му признания – именно това дълбоко чувство на близост с неизвестния българин-творец, възхищението от традиционните му семейни добродетели, от предаността му към родната земя и душевното му благородство, от способността му да съхрани през дългите векове обаянието на старинните народни обичаи и да създава непреходни художествени ценности.
Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“, с която привлича вниманието на привлича вниманието на авторитетния професор Иван Д. Шишманов. Видният български учен взема под своето бащинско покровителство току-що постъпилия в университета млад студент.
След като завършва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София, Арнаудов специализира в Лайпциг, Берлин, Прага, Париж и Лондон.
Завърнал се в София, той бива назначен за временен поддиректор на Народната библиотека. През 1908 г. е избран за редовен доцент по сравнителна литературна история при катедрата на професор Шишманов. Като доцент, а по-късно и професор, подготвя курсове върху литературата и културата на древна Индия, върху принципите на литературната наука, задачите и пътищата на литературната критика, теорията на литературните родове, българския и световния фолклор, творчеството на Гьоте и т. н.
Богат е списъкът на трудовете на Арнаудов в областта на народното творчество: „Сборник с български народни приказки“ (1905), „Фолклор от Еленско“ (1913), „Български сватбени обреди“ (1918), „Български сватбени обичаи“ (1918), „Крали Марко в народната песен“ (1918), „Кукери и русалии“ (1920), „Студии върху българските обреди и легенди“ (1924), „Очерки по българския фолклор“ (1934), „Български народни приказки“ (1938), „Български народни песни“ (1938), „Баладни мотиви в народната поезия“ (1964) и много други.
Михаил Арнаудов обикаля сам и опознава непосредствено народа с неговия бит и творчество, а през 1916 г. има възможност да посети и бащиния си край – Македония, събирайки и от тези български земи обилен фолклорен материал. Благодарение на огромната си ерудираност по въпросите на световния фолклор той достига до интересни изводи и обобщения, открива връзките на българския фолклор с прастари традиции, дошли от близки и далечни земи.
Михаил Арнаудов работи и в областта на Българското възраждане и литературната теория и психологията на литературното творчество. Автор е на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други.
Дълги години редактира сп. �“Българска мисъл“. Членува в масонската ложа „Светлина“. Под негова редакция се обнародват сборници с народни умотворения и съчинения на редица български писатели и поети: Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и др.
Един от основните инициатори е за учредяване на Македонския научен институт през далечната 1923 г.
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван.
През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). През 1947 година е освободен от затвора, а от средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува.
С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
Умира на 18 февруари 1978 година в София, само няколко месеца преди деня, в който трябваше да отбележи столетния си юбилей.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
