Сбогом, Емануела!

10
Добави коментар
ibridik
ibridik

Трудно е. Много е трудно – ако си роден и израснал във времената когато еротиката и нейната по-грозновата сестра, порнографията, те прегръщат на всеки ъгъл – да разбереш нас. Родени и пораснали в годините, в които най-еротичните картинки бяха обложките на кутиите за чорапогащници, родно производство…

В онова време, появата на първия еротичен филм по кината си беше повече от сензация – беше истинска “атомна бомба”.

Въпреки че – по сегашните стандарти – това беше, меко казано, soft еротика…

И въпреки че, естествено, по родните екрани филмът се появи с повече от десетилетие закъснение (на Запад, Emmanuelle излиза още през 1974-та… но също предизвиква бурни полемики).

По-лесно е да бъдат разбрани моите чувства и емоции – когато изгледах за първи път този филм. През една гарнизонна отпуска, в някогашното кино “АУРА”, което вече не съществува…

Влюбих се – но не само защото бях на 20 години (и в казармата).

Влюбих се не само в красотата на изпълнителката на главната роля – Силвия Кристел.

Влюбих се в женската красота и чувственост – поднесена по един нов (поне за нас тогава) и много смел и нестандартен начин.

Влюбих се завинаги. И много често съм си мислил, че тази любов е до гроб… или поне животът няма абсолютно никакъв смисъл ако точно тази любов угасне.

А днес прочетох, че Силвия Кристел е починала. На 60 години. Инсулт…

Гугъл усложливо ми показа снимките й. Включително и как е изглеждала през годините…

Може би съм пристрастен, но дори и в най-старческите й снимки в очите й още се прокрадва онова пламъче. Искрица от огъня на Емануела…

Натъжих се.

Даже се поколебах дали има смисъл да пиша и този “некролог” – защото много хора просто няма да го разберат. Или ще го разберат напълно погрешно…

После реших, че те не са важни. А “моята” Емануела заслужава едно последно “Сбогом!”.

Защото когато си отиват героите на твоята младост, с тях си отива и частица от самия теб.

Болезнено…и завинаги.

Все пак, от този незабравим филм са ми останали много прекрасни спомени. И една нежна песен (която ще можете да чуете в края на този текст).

Но винаги ще помня и една реплика от филма (ще я цитирам по памет):

“Същността на секса не е в еякулацията – а в ерекцията!”.

Всеки да го разбира както намери за добре…

Tags: Emmanuelle, Sylvia Kristel, Емануела, еротика, кино, сбогом, Силвия Кристел, смърт, спомени, филм