Интервю с Лоран Тирар, режисьор и сценарист на премиерния у нас „Астерикс и Обеликс: Бог да пази Британия“. Предоставено от „Тандем филм“.
– Как реагирахте на предложението да режисирате следващия филм за Астерикс?
– Бях едновременно ужасен и развълнуван. Това е огромен проект, но и бях наясно, че е шанс, който идва веднъж в живота. В края на краищата, имаше две причини да приема: артистичното предизвикателство и приключението, което този филм представлява. Идеята бе да не подходя към „Астерикс“, както подхожда режисьор към филм за Хари Потър, където вървиш по стъпките на предишните режисьори. Аз си зададох въпроса как би изглеждал филм за Астерикс, режисиран от мен.
– Как избрахте коя от комиксовите книги на Госини и Юдерзо да използвате?
– Вече имах идея, преди да започна да препрочитам книгите им. Исках одисея. Англичаните и тяхната култура винаги са ме впечатлявали. Джейн Остин е любимата ми писателка. В своите романи тя описва систематизирано общество с правила, които не винаги разбираме добре. Англичаните изпитват трудности да изразяват чувствата си, но когато го правят, го правят чудесно. Те са луди и елегантни.
Трейлър: Астерикс и Обеликс: Бог да пази Британия
Затова се сетих за „Астерикс при бритите“, от която помнех много забавни реплики. Но с Грегоар Винерон (съавтор на адаптирания сценарий) искахме да включим и норманите, тъй като темата за цивилизацията щеше да подчертае идеите ни. Римляните ни напомнят за съвременните американци – те имат склонността да завладяват държави „за тяхно добро“. Всички други за тях са варвари.
Ние обаче искахме да покажем, че нещата са доста по-сложни: имаме чаровните варвари (галите), чистите варвари, диви и груби (норманите), плюс противоположните варвари, които в много отношения са доста по-изтънчени (британците).
Астерикс и Обеликс при бритите в Лондиниум (Лондон), където ги отвежда четвъртият игрален филм по комиксите на Госини и Юдерзо
– Какви бяха главните ви цели?
– Искахме да изкараме Астерикс и Обеликс на преден план и да им придадем интелектуална сложност. За тази цел ги убедихме, че трябва да зачекнем темата за сексуалността. Тъй като отношенията между мъжете и жените е моя любима тема, която съм показвал в предишни свои филми, ние си представихме връзката между Астерикс и Обеликс като семейна двойка, която губи инерция и е разтърсена от появата на детето – Губирикс (младият и вироглав племенник на старейшината, когото те имат за задача да превърнат в мъж).
Като резултат Астерикс започва да поставя всичко под съмнение, иска да изследва други възможности и провежда задълбочен спор с Обеликс. Това е кодирана версия на класическия романтичен сюжет, но той внася истинска емоция в историята.
– Затова въведохте женски образи в света им…
– С Грегоар не можем да си представим филм без жени. В самото начало Губирикс задава въпроса: „Значи да си мъж означава да живееш като вас – заедно, с малко куче?“. Щом бива зададен този въпрос, Астерикс пожелава да включи жени в живота си. В добавка Обеликс се впуска в неправдоподобна афера с мис Макинтош.
– Героят на Венсан Лакост ли е една от волностите, с които модернизирахте сюжета?
– И да, и не. Образът на Губирикс съществува в „Астерикс при бритите“, но той представлява младеж от 60-те. Авторите са говорили за своето време. Поведението на Губирикс е различно в сравнение с днешните млади. Ние просто го актуализирахме.
– Как процедирахте с кастинга?
– Жерар Депардийо бе очевидният избор за Обеликс. Много съм щастлив с неговата роля във филма. И след като акцентирахме на идеята за културен шок, се нуждаехме от много френски Астерикс. Или по-скоро такъв, който е близо до представата на чужденците за французите: приказлив, чаровен и леко арогантен. Така се получи по-изтънчен, по-интелектуален Астерикс, отколкото в книгите. Докато описвахме героя, пред очите ми изникна лицето на Едуар Бер и веднага го пожелах за ролята.
Режисьорът Лоран Тиран през 2005 г. пред плаката на своя филм
Mensonges et trahisons et plus si affinités… (Измами и измени) с бъдещия Астерикс – Едуар Бер. Поддържаща роля има и предишният
актьор, който играе галския герой – Кловис Корнияк („Астерикс и Обеликс на олимпийските игри“)
– Как режисирате актьорите си?
– Адаптирам се към всеки от тях, за да се чувстват комфортно. Някои имат нужда да говорят за ролята си – те получават отговори на всички свои въпроси по време на четенето. Прекарвам време с всеки от актьорите преди снимките. Обсъждаме психологията на героите им, четем сценария сцена по сцена, реплика по реплика.
За проект от такъв мащаб това трябва да се направи предварително, защото след това няма време. Винаги обаче съм отворен за импровизации. Имам точна идея какво искам, но оставям известна свобода на актьорите, защото никой не е застрахован от някоя добра изненада!
– За първи път използвате толкова много статисти. Интересно ли ви беше?
– Знаех, че филмът ще разчита повече на комичните сцени между актьорите, отколкото на мащабен екшън. Но все пак имаме зрелищни сцени като ръгби мача по ръгби или финалната битка. Снимахме ги по 10 дни всяка с над 800 статисти. Това е сложно, изисква си армия от асистенти и намалява гъвкавостта в режисирането.
– Снимането в 3D промени ли начина ви на работа?
– Неизбежно е. Ако тенденцията от последните 20 години е за все по-силно монтажирани сцени, 3D-то налага точно обратното. Образът е толкова богат, че рискуваш да докараш главоболие на зрителите. Когато снимаш в 3D, за предпочитане са далечните планове и ритъмът трябва да идва от взаимодействието между актьорите.
– Вие ли избрахте да е на 3D?
– Не, това бе решение на продуцентите и дистрибуторите. В началото бях против. 3D-то се вписва отлично в света на Астерикс, особено при ефектите от магическата отвара, боя над римляните и ръгби мача. Смятах, че 3D-то се използва само за да изскачат разни неща от екрана. Но промених мнението си. Видях две преимущества – първо, подчертавайки декорите и костюмите, 3D-то позволява на публиката да се потопи в измисления свят; и второ, набляга се на актьорското присъствие и, следователно, на техните герои.
Гранддамата на френското кино Катрин Деньов като английската
кралица Корделия в „Астерикс и Обеликс: Бог да пази Британия“, по
комиксите на Госини и Юдерзо
– Ако трябва да хвърлите поглед назад, кое бе най-трудното?
–
Да разпределиш силите си в подобен физически и психологически маратон.
След месец и половина подготовка, ти си вече изморен, а снимките тепърва
започват. Но трябва да поддържаш високите си стандарти на амбиция,
взискателност и добър вкус. Трябва всеки ден да започваш отново
ентусиазирано и да отговаряш на всички въпроси, които изникват.
– А най-добрите моменти?
–
Онези кратки мигове, когато можех да се отпусна и да се наслаждавам на
онова, което ми се случва: да режисирам Катрин Деньов – една икона,
която е работила с Трюфо и Бунюел; да се възхищавам на армията от хора и
кранове, които се бъхтеха в Малта, за да заснемат сцените в открито
море; да режисирам бойните сцени с римляните в Унгария при температура
35 градуса..
