Не му достигаше въздух.
Жадно поетите глътки изтичаха някъде вътре в него,
като вода в ненаситен процеп в скалите.
В паника драпаше в празното пространство.
Дишай…
Проблясък в мъглата се мярна като единствен ориентир.
Тръгна натам, но всяка крачка смаляваше светлината.
„Грешен избор“, стрелна се като в треска и потъна.
Дишай…
Затича се и завика, а ехото отекваше като оглушителен писък.
Виждаха, но никой не го чуваше, обречено ням като риба далеч от водата.
Дишай…
Дръпни спирачката на свободното падане,
дишай!
Отвори широко очи и пое въздух –
толкова дълбоко, че едва не се задави…
