Гергана Маринова стана шампион с тима на ЦСКА през миналия сезон, а от това лято премина в новака в полския елит Шудемка Легьоново. Разпределителката е част и от националния ни отбор по волейбол, въпреки че през тази година не попадна в основния състав на Марчело Абонданца. Ето какво каза Гери пред SportVOX за началото на престоя си в Полша:
Вече повече от три месеца си в Полша. Свикна ли с живота там? Как се чувстваш?
Не ми беше трудно с приспособяването тук. Момичетата ме приеха добре, треньорът също.
Шудемка тръгна с три загуби и една победа през новия сезон. Какви са целите на новия ти отбор в полското първенство?
Ние сме новак този сезон в Орлен лигата, така че ще е прекалено смело, ако кажа, че се бори за попадане в челното класиране. Мисля, че шесто място за нас ще бъде много добро постижение. Което не означава, че няма да излизаме за победа с всеки един противник и да се борим до край.
Какъв град е Легьоново?
Легьоново ми напомня на родния ми град. Малко градче, чисто, подредено и красиво. На 40км от столицата Варшава.
А как се стигна до преминаването ти в Полша и имаше ли други опции?
Случайно, както в повечето случаи стават хубавите неща. С мен се свърза един полски мениджър и така се задействаха нещата. Дойдох на проби май месец и веднага подписах договор.
Вече игра един сезон и в Русия, а сега си в Полша. Какво е нивото на волейбола в тези две първенства?
Това са две от най-силните първенства. В Русия първите няколко отбора са с класа над другите, докато тук в Полша са по-равностойни, което прави първенството по-интересно и непредсказуемо.
Полският език е доста труден. Как успяваш да комуникираш със съотборничките си?
Да, даже повече (смее се). Има две белорускини в отбора, с които комуникирам на руски. Също така има и англоговорящи момичета в тима, така че проблеми с комуникацията нямам. Разбира се, правя опити да говоря на полски, с което доста забавлявам съотборничките си (смее се).
Съжаляваш ли, че Таня Събкова, която бе на проби в тима, се върне в Бешикташ?
Щеше да е хубаво, ако Таня бе останала тук. Тя е добър състезател и щеше да помогне много на отбора. Но тя избра Бешикташ, защото там и предлагаха по-добри условия. Случи се нещо неприятно и се контузи. Желая и бързо възстановяване.
През тази година не игра в мачовете на националния отбор. Имаш ли надежди, че догодина ще попаднеш в основния тим на Марчело Абонданца?
Разбира се! Всеки един спортист има такива надежди и се бори за това.
А липсва ли ти България? Сигурно е много трудно да си сама в чужбина. Как поддържаш връзка с близките си и ако можеш какво би взела със себе си в Полша?
Липсва ми всичко! Какво бих взела със себе си? България – може ли (усмихва се)? Това е цената, която спортистите зад граница плащат. Но такова е положението в България сега, че там няма за реализация в спорта, а и не само. Надявам се един ден, в близкото бъдеще, това да се промени.
