Здравейте мили приятели След дълго боледуване през сезонът на гриповете, се завръщам при вас с една малко странна може би, за повечето рецепта, но тя е едно изпълнено обещание към съпружеството, което бе един сполучлив експеримент и затова го споделям с вас.
През лошите дни на боледуване на никой не му се хапва нищо и в устата ни вкусът винаги е като на мукава, но храната е третото нещо след въздуха и водата, без което човек не може нали:) Та ходи си моят мъж на работа и си купува какви ли не закуски по закусвалните да се храни и като се прибере у дома все казваше „Спокойно жена почивай, болна си не готви, аз съм хапнал солидно“. Това добре, но чак пък солидно?:) Като се заинтересувах какво толкова вкусно е хапнал, че у дома не иска нищо той отвръща „Цели четири банички“?!?!? Хайде сега ми кажете и вие да сте на мое място няма ли да ви е смешно, при такъв богат избор по закусвалните, той да си избере все банички и да кара деня с една и съща храна, като у дома от ядене по два пъти не повтаря:) Ноооооо, баничките били специални, имало тайна съставка в тях – люта червена чушка:)
Почвам аз да го разпитвам, от какви кори са били баничките, колко чушка и пълнеж е имало вътре, колко големи са били и прави или свити на охлювче, а той нищо….. обикновени банички били и толкоз, ама вкусни:)))) Прибира се от пазаруване и ми носи един пакет бутер тесто и една кашкавалена извара и си поръча да му направя подобни, но с тези съставки и разбира се лютата чушка, пък както ги измисля стига да са почти като тези, дето си харесал:) Хайде де, каква трудна задача, то аз за банички със зеле и ориз, с кайма и праз и други подобни пълнежи и аз съм чувала, ама с това трудно бих се справила, още повече, че не усещах никакъв вкус в устата си:) Пробвах се обаче и ми хареса, а и на настинката ми повлия добре:) Време е вече да ги споделя и с вас:
Бутер тестото един пакет;
кашкавалена извара или сиренце;
червена чушка, нарязана на ситни кубчета;
люта чушка, също нарязана на ситно, количество колкото може да понесете според търпимостта ви на люто:)
и две яйца, които съм забравила да снимам
И така, първо понеже тестото ми бе от немското на Лидел, трябваше леко да го разточа на плота, за да стане на достатъчно тънак лист. Нарязах го на равномерни правоъгълници и после си направих пълнежа. В изварата прибавих чушките и едното яйце. Но тъй като нямах люто чушле, защото представете си моят мъж иначе не хапва люто и само за мен рядко си купувам, затова сложих за подлютване малко, ей така на око или една трета от чаената лъжичка от люта подправка за шкембе Обърках си всичко хубаво и разпределих пълнежа върху нарязаните правоъгълници.
Свих баничките по краищата на правоъгълниците, обърнах ги с ръбчето надолу в тавата, намазах ги с яйце, набодох ги на няколко места отгоре с остър нож, за да се надуят във фурната равномерно и пекох на 180 градуса, в предварително загрята фурна до позлатяването им.
Самото свиване на баничките ми е трудно да обясня с думи, а има млади домакини като мен, които не знаят точно как да слепят тесто, така че да не се разтваря при печенето и думите ще са бедни пред показното на практика. Затова моят ентусиаст у дома се съгласи този път да участва процеса и да направи едно клипче за вас, с което да покажа на тези, които не знаят как се прави, аджеба как става това
И така на финала се получиха прекрасни бутер банички, които бяха приятно подлютени и колкото повече си хапва човек, толкова повече му се отваря апетита, заради лютивото Но затова баничките си вървят ръка за ръка с айрянче:)
Ето ги и тях: Да ви е сладко!
