Преди да преминем към третия по ред бизнес казус, нека ви въведа малко в обстановката. Поделение на голяма банка в областен град. Управителката е от около една година на този пост. Преди това е работила в Централно управление на банката. Освен нея, в клона работят още 5-ма служители. Четири от тях са жени с дълъг стаж в банката, а 5-ия служител е назначен преди няколко месеца. В този изцяло женски колектив, нашия млад герой (да го наречем Димо) не се чувствал особено добре.
Още в началото разбрал, че една от по-старите колежки – Мария (около 50+ годишна) е искала да стане Управител на клона, но Ръководството в София не са я одобрили, затова тя крие скрита ненавист към Радост (в средата на 30-те), която е от същия областен град, но преди това е работила като експерт в централата.
Нова булка, нов късмет
Назначаването на Димо се оказало истински бонус за служителките. Всяка от тях прехвърлила част от задълженията си на младия колега, който бил надъхан и искал да се докаже (поне в началото, знаете как е). Докато се ориентира в обстановката, Радост видяла в него, перфектния изпълнител – работи съвестно и не се оплаква непрекъснато, както останалите служители. Каквато и задача да й спуснели „отгоре”, тя я давала..ъъъ делегирала (този „израз” го научила на едно обучение) на Димо. Знаела, че той ще я свърши.
Част от екипа
В същото време, старите кучета станали още по-мързеливи. Затваряли се в своите мини „кабинети” и оставяли Димо да се „оправя” сам с клиентите. Обедните почивки се увеличили, а работното им време намалявало. Радост забелязала тенденцията, но се направила, че не вижда какво става, за да не създава излишно напрежение и конфликти в екипа (това не знам къде го е научила ).
Благата вест
Работата вървяла криво-ляво, когато един ден Управителката получила важен имейл от Ръководството. Радост събрала целия екип и започнала да преразказва съобщението. В него вождовете изказвали своята „искрена” благодарност към служителите за тяхната важна роля при смяната на старата система с нова и имали една последна молба към тях. Въпреки цялото старание на IT екипа, за техния клон останали около 1,800 досиета на клиенти, които или не се прехвърлили в новия софтуер или данните им не били пълни (и те не знаят).
„Молбата” им била да се прегледат хартиените досиета (със средно 15 документа във всяко) и да се „вкарат” данните от тях в новата система, както и да прегледат и допълнят тези, на които все пак някаква част е прехвърлена от старата система. За тази задача Ръководството определило срок от 3 месеца.
На всекиму според заслуженото
На Димо се „паднали” 500 досиета, а на останалите (включително на Радост – нали трябва да дава личен пример) по 260 (станаха 1,800 нали, че не ми се вади калкулатора ). Старите кучета веднага започнали да оплакват съдбата си и да призовават за помощ всички богове. За да е още по-тежка участта им се оказало, че част от тези досиета са от преди няколко години и изобщо не са вкарвани в никаква система. Мария, като най-старши след Радост, разпределила номерата на досиетата и всеки се захванал за работа.
Клиентските досиета
В следващите два месеца в този банков клон редовно се чували пъшкания и оплаквания – „Как така ще се вкарат 1,800 досиета за 3 месеца? Тези луди ли са? Това е невъзможно! Нека те да дойдат да видят как хем се обработват досиета, хем си вършиш и текущата работа” и други подобни. Дори една служителка казала (но само пред 2 колежки, знаете как е), че „това” го няма в длъжностната й характеристика. Мила родна картинка, както е казал поета.
Пръв сред равни
В края на втория месец Радост събрала колектива и съобщила радостните новини – Мария и Радка са приключили успешно с „техните” досиета и всички трябвало да вземат пример от тях (Бурни аплодисменти, примесени с възгласи „Браво”). Мария не пропуснала да „изчурулика”: „Много тежко беше и съм много изморена, но ако на някой от по-бавните колеги му трябва помощ, аз съм насреща”.
Но, историята не свършила до тук. На следващата сутрин Радост извикала Димо в нейния кабинет. „Какво има? Ти си вкарал и прегледал само половината от твоите досиета, а Мария и Радка са вече готови. До крайния срок има по малко от месец. Ние сме екип, никой не трябва да изостава” – били уводните й думи. Нашия герой нямало какво да каже. Опитал се да се оправдае, че останалите почти не работят с клиенти и имат много време за вкарване на досиета, но това не трогнало Радост. Накрая попитал дали тя е проверила работата на двете ударнички (по-младите читатели могат да го google-нът), но тя казала, че им има пълно доверие и е сигурна, че няма да я подведат.
Елементарно, Уотсън
Нашия герой доста се учудил, защото почти не виждал Мария и Радка да взимат хартиени досиета, които се намирали в банковия салон, където той бил почти непрекъснато. Лека-полека започнал да навързва нещата. Спомнил си, че точно тези две колежки няколко пъти включвали един стар компютър, който се намирал в архивното помещение. Отишъл и го включил. Оказало се, че на него има база данни от текстови файлове с данни за клиентите (да, за същите клиенти, които трябвало да се вкарват). Някой ги експортнал преди няколко години, когато банката преминала от DOS-овска система към web-базирана (същата, която сега я сменят с още по-нова).
Когато Димо разгледал по-внимателно списъка с всички разпределени клиенти открил интересен факт – в „неговите” досиета имало най-много нови, т.е. такива, на които трябва да се регистрира цялата информация от хартиените документи, а не просто да се прегледат и да се коригират, ако има нужда. Разбира се, на този, който разпределил досиетата – Мария, се „паднали” най-малко такива.
Младия герой в дeйствие
Разследването на нашия млад герой продължило и той разбрал подочул (не било трудно в този колектив), че Мария още в началото се сетила, че на онзи стар компютър може да има някаква информация за липсващите в системата клиенти. Оказала се права. След това било елементарно да вземе данните на една флашка и да ги копира в новата система. Разгледала отгоре-отгоре файловете с липсващи данни, допълнила някое и друго поле и за по-малко от седмица била готова.
Барабар Петко с мъжете
Радка видяла как Мария записва нещо от стария компютър и отишла да провери. Така, и тя намерила необходимата й информация. Следващите два месеца двете прекарали в сладки разговори по служебния телефон, редене на пасианси и злословене по адрес на „по-глупавите” им колеги. На някакъв етап двете колежки разбрали за „тайната” на другата. Въпреки, че не се долюбвали особено, никоя не развалила рахата на другата. Личния (а не екипния) успех бил по-важен от това да се натопи колега, а и за това ще има много други възможности.
Резултата от тази „екипна” работа бил:
– Огромен брой „загубени” часове във „вкарване” на данни, който са можели да бъдат спестени, ако Мария и Радка бяха споделили тяхната „тайна” на останалите си колеги.
– Изоставаща текуща работа, която трябва да се наваксва през следващите месеци.
– Около 800 досиета, който още не регистрирани (или прегледани) в новата система, а остава по-малко от месец, за да се направи това.
Екип ли? Ей, сега ще видят те…
С тази информация, Димо отишъл един петък следобяд при Радост и й разкрил цялата схема. От нейния кабинет се чували само изрази на висок, тънък (и дори леко истеричен) глас като „Така ли?”, „Как така?” и „Ей, сега ще видят те?”. В края на срещата, като единствена молба Димо поискал от Управителката да помисли малко през уикенда върху случилото се (да преспи една нощ, както се казва) и чак тогава да вземе мерки. Радост благодарила за съвета на младия герой-детектив и останала сама с мислите си.
Това беше бизнес казуса. Сега е ваш ред да помислите върху ситуацията и да разкриете бъдещите действия на Радост и да кажете кой каква грешка е допуснал и как трябва да се накаже (или поощри). Дали това е изолиран случай или ще се превърне в тенденция? В една от следващите статии ще ви разкажа как са се развили нещата в действителност, а не как е трябвало да се развият по най-правилния начин.
P.S. Въпреки, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, има все пак, някаква прилика между действителните участници в историята и персонажите от основната картинка (тази с мечовете)
