Хелоуин в Ню Йорк

4
Добави коментар
dpeshev
dpeshev

Паднало дърво на 7-а улица в Ийст сайд в Манхатън. Снимки: АП/ЕПА/БТА

Днес няма да има парад за хелоуин в града, където това събитие се точи поне 5 часа и е с участието на повече от 70 хиляди маскирани, музика, писъци и смях.

Хелоуин днес е реален в Ню Йорк.
С всеки изминат ден съобщенията за последиците от урагана Санди в Ню Йорк стават все по-мрачни. 22 загинали, засега, и щети в милиарди – никой все още не знае колко точно милиарда. Това е само за града, без да броим щата и щатите Ню Джърси и Кънектикът. Бурята не е стихнала и днес вилнее в Пенсилвания. Така, че окончателната сметка още е в кръчмарката с пясъчно име (б. р. – на английски името на урагана съвпада с думата пясъчна).

За да добие човек по-ясна представа за степента на драмата в Ню Йорк трябва да не пропуска факта от какво изключително значение е градът не само за американската, а и за световната икономика, политика и култура. В Ню Йорк, и по-точно в Манхатън, се намират клоновете на стотици и десетки банкови и търговски институции от петте континента. Тук са седалищата на огромен брой политически и обществени организации от цял свят. Представителствата на почти всички световни информационни агенции и големи печатни издания, на стотици онлайн офиси. Тук са консулските служби на всяка страна членка на ООН и самата щаб квартира на световната организация. Огромен брой обществени и културни организации и едни от най-големите сбирки на произведения на изкуството на планетата са разположени в този град. Когато и малка част от комуникациите на града излезе от строя, това се усеща в целия свят и във всяка област. Два дни неработещата Ню Йоркска стокова борса създава поток от проблеми от Лондон до Шанхай и от Кайро до Токио.

Повечето от търговските пристанища са пострадали и разтоварване и товарене няма трети ден. Няма поща и доставките в града са ограничени.
Но един от най- тежките проблеми донесени от силните ветрове на урагана Сенди е затварянето на подстъпите до града. Мостовете, без два, се отвориха едва днес, три тунела са все още са пълни с вода, но най –тежко като че ли е спирането на транспорта в самия град. Пуснаха автобусите, дори безплатно, но това е все още крайно недостатъчно, много бавно и не връзва всички райони. Днес още няма работещо метро и не се очаква да работи в долната част на града и до 42-а улица поне още седмица. Има надежда може би от утре, да го отворят частично, само червената линия от и до 42-а и до 242-а на Бродуей , когато разчистят наводнените от р. Хъдсън последни станции в Манхатън.

На ден метрото в петте района на града пренася 4 и половина милиона души. Поради изключителността и невероятно добре организираната, бърза, удобна и сигурна работа на метрото, в Манхатън, по-голяма част от жителите не шофират и не притежават автомобил. Липсата на много паркинг места, трафика по улиците, високите цени за застраховка, данъци и гараж или паркиране, срещу ниските за такси, не са стимул за шофиране или притежаване на кола. Това означава, че 8 милиона души зависят от това метро само в Манхатън. Прибавете останалите 4 милиона от останалите райони и добавете още милион живущи в Лонг Айлънд и идващи или отиващи на работа или по работа в града и от града.

Влаковите връзки от и до Лонг Айлънд също не работят. Както не работят влаковете до Ню Джърси и до Кънектикът, до и от където ежедневно се изливат огромна маса работещи. Това означава, че дори и в малко засегнатите и с ток части на града работниците не могат да отидат или да дойдат на работа.
Внезапно стана студено, вали остър дъжд и минаването на 10 и повече километра с колело не е утеха.
Липсата на ток в южната част на Махатън – и до 39-а улица, заради експлозията на огромен наводнен със солена вода трансформатор, оставиха в стотици магазини, кафенета и ресторанти хладилници с развалени продукти и огромни загуби.

Само изнасянето на болниците от тази част на града, някой насред бурята, с новородените и тези насред операция, е изключително психологически тежко, но и много скъпо.
Подслоните на града са пълни с хора. Училищата и няколко университета не работят. Хиляди, буквално хиляди туристи, миткат из града от хотел на хотел и често остават в хотели без ток и вода. Летищата не работят, едва днес отвориха летище „Кенеди”, и за почти 3 денонощия хората бяха като затворници в града, който не може да им предложи друго освен гледките на затворени музеи, неработещи театри, затворени паркове със съборени огромни дървета и затворени и обковани с дървени платформи витрини на скъпите магазини на 5-о авеню.

Картинката е повече от мрачна. Парите на града не стигат, а в тази икономика и държавата не разполага с много. Няма да е леко, но нюйоркчани са твърда сплав от расите, етносите и културите на света. И смайващото е, че вече на всички нива на управлението на града от губернатора до кмета, вече се планира ново и съвременно преустройство на южната част на града за подсигуряване на подобни инциденти в бъдеще. За посрещане на дори по- мощни урагани и по-опасни разливи на океана и реките около града. Заедно с огромната работа по последиците хората мислят за утрешния ден на града. За бъдещето. Това, заедно със самоотвержената помощ на хиляди и хиляди доброволци по разчистването, по обслужването на подслонените, по снабдяването с най-необходимото на тези, които са загубили домовете си, е изумително.

Америка има много на какво да ни научи в България. И Биг брадър не е единственото й достижение. Но пък нали това се взима най-лесно и най бързо се печели…