Жените се страхуват от мен, защото съм голям, откровен е бившият волейболист
Волейболната легенда Любо Ганев прие да разкрие голяма част от личния си живот. 212-сантиметровият бизнесмен говори открито за жените в живота си, за размерите и неприличните предложения. Ганев не пропусна да разкаже за правилата в неговия басейн, както и за купоните без бански. Разговорът не мина и без да изясним точно колко тежи бившият волейболист и в какви конфузни ситуации е попадал заради теглото си. – Около вас винаги има хубави жени. Как си обяснявате това, с какво ги привличате? – Не знам дали ги привличам. Просто познавам много хора и е нормално винаги да има хубави жени. Не мога да кажа точно с какво. Мисля, че вероятно с това, че се държа добре. Абе, те, жените, са любопитни. Като ме видят, че съм такъв голям, и искат да разберат дали всичко ми е така голямо и явно с това ги привличам.
– А всъщност как е? – Аз съм казал – око да види, ръка да пипне. Нека да проверяват жените.
– Какви жени ви привличат и какви ви отблъскват? – Аз харесвам жените, които знаят какво искат от живота и как да го постигат. Това ми е критерият. Иначе, като ме питат какви жени харесвам – руси или черни, казвам, че харесвам палави. Приемам всеки човек такъв, какъвто е. Опитвам се да се нагаждам към хората. А с визия трудно ще ме отблъсне някоя жена, защото жените винаги се опитват да бъдат по-екстравагантни, по-сексапилни, по-направени.
– А кои са най-хубавите жени? – От българките по-хубави няма. Бил съм в много държави, но българските жени са най-красиви. И скандинавките не са лоши. Да се радваме, че сме в България и сме заобиколени от толкова красиви жени.
– Само с българки ли сте били? – Ами с различни жени съм бил. Имам богат международен опит.
– А имало ли е някоя жена, която сте искали много, но не сте успели да имате? – Не ми се е случвало. Когато човек знае какво иска, винаги може да намери начин да го получи.
– Напоследък се появява тенденция, че повечето жени гледат първо към банковата сметка, а след това останалите неща. На вас случва ли ви се често да ви предпочитат заради материални облаги? – За мен, ако е дошла веднъж – значи гледа парите, ако е дошла втори път – значи има за какво да дойде. В крайна сметка аз съм човек, който обича да създава удоволствие. Пък и какво означава някоя жена да ми гледа парите. И да има мъжът някакви пари, те са си негови, не са нейни. А и си мисля, че повечето момичета си търсят някой да ги издържа, защото искат друг стандарт на живот. Както обичам да казвам аз – в България никой не си губи жената, само реда.
– А получавали ли сте неприлични предложения? – Аз съм мъж и обичам аз да си искам, както се казва. Рядко оставям някоя жена да поеме инициативата. Все пак трябва като мъж да съм по-дейният. За мен това е нормално. Естествено, че ако жената иска, нещата могат да се променят.
– В такъв случай вие често ли отправяте неприлични предложения? – Какви други предложения да отправям – да четем книги в библиотеката ли? Сексът е най-добрият начин да опознаеш един човек, защото, когато правиш секс с някого, се разкриваш напълно.
– Това означава ли, че винаги първата ви среща завършва в леглото, за да опознаете жената, с която сте? – Е, не точно винаги, но ако искаш да опознаеш човека – да. Моята максима е, че трябва винаги да познаваш човека до себе си. Една жена ако иска, може да те побърка, но може и нищо да не стане.
– Кое е най-странното нещо, което е искала някоя жена от вас? – Всички искат внимание, да си до тях, да ги разбираш, да ги подкрепяш, да се чувстват сигурни. Чак шокиращи неща не са искали от мен. Не ми се е случвало да искат нещо, което не мога да изпълня.
– Имате доста големи размери, как се справяте с намирането на дрехи? – Пазарувам само от магазини за големи хора. Ходя основно спортно облечен, много рядко слагам костюми и затова си намирам дрехи. Когато съм с дънки, се чувствам по-комфортно. В чужбина също си намирам дрехи за големи хора. Успявам да си намирам дрехи, защото не робувам на марки. Големият човек носи това, което му става.
– А колко е голямо леглото ви? – 2.20 м х 2.00 м и е подходящо за всякакви изпълнения.
– Каква е разликата между живота ви, когато бяхте волейболист, и в момента? – Характерът на един човек не може да се промени. Като спортист просто не съм имал много време да правя това, което съм искал. Аз не съм се лишавал обаче никога от нищо, за да ми тежи животът на спортист. За мен спортът винаги е бил удоволствие. Животът ми и като състезател, и сега няма никаква разлика, просто сега се занимавам с бизнес.
– Как протича сега един ваш ден? – Обикновено сутрин ставам към 10-10.30, отивам на работа към 12. Правя си срещи, понякога стоя на работа и до късно вечер, ако има какво да се прави. Но аз съм си шеф и съм с плаващо работно време. Пътувам много често в чужбина. Често съм в Италия. Много съм деен и не обичам да стоя на едно място. Понякога само за едната идея или ако има възможност да се направи нещо ставам, паля колата или се качвам на самолета, тръгвам на някъде. Имам бизнес с метан, един много добър бизнес. Това, което съм направил в България, вече започвам да го правя и в други държави. Имам много работа.
– Казахте, че пътувате много. Кое е любимото ви място? – Дубай ми харесва най-много. Обичам да се наслаждавам на живота.
– Вие сте неизменна част от нощния живот на София. Често ли ви нападат напористи почитателки? – Обикновено аз и сам да съм, и с компания, винаги около нас има интересни хора. Чак да ме нападат, не. Аз съм голям човек и жените се страхуват от мен. Все пак аз съм мъж и предпочитам да съм активен. По-скоро аз се закачам с фенките, отколкото те с мен.
– Известен сте с басейна, с който разполага вашият дом. Какво му е толкова специалното? Кого каните там? – Ами каня приятели, познати. Който иска, идва. Много хора имат басейни в къщата си. Просто аз съм човек на живота и обичам да правя купони с приятели, винаги да има много хора. Има си табелка на басейна – „Къпането с бански забранено“. Всеки басейн си има правила и спасител. Моят басейн, понеже е малко по-дълбок, тъй като съм по-висок, няма дръжки къде да се хващат и аз съм спасителя. На всички им е дълбоко, затова се хващат за мен. Като заведа някое гадже вкъщи и като й кажа да се къпем в басейна, и тя ми казва нямам бански. А така с тази табела няма как да ми се оправдава.
– Колко килограма тежите? – В момента съм към 160 килограма.
– Чувала съм за една история, в която сте имали проблем с покупката на кантар. – Когато станах над 150 килограма, а те повечето кантари са под 150. И отивам в един магазин и гледам един кантар до 180 кг, и много се зарадвах, че най-накрая ще си взема кантар да мога да се тегля колко килограма съм, защото на другия, като мина 150 кг, и стрелката хвърчи. Купих си електронния кантар, с голям мерак слагам батериите, качвам се и на кантара пише Err.
– Някога мислили ли сте за диети в името на визията си? – Никога не правя диети. Това е измъчване. Моето мнение за диетите е – цял живот да живееш като болен, за да умреш здрав накрая. Това са пълни глупости. Диетата ми е с ананас, ям всичко без ананас.
– По времето, когато сте били волейболист, е било модерно да препродавате в България стоки от чужбина. Вие с какво сте търгували? – Тогава това беше нещо нормално. Като няма пари – беден човек – жив дявол, както се казва. Аз смятах волейбола за забавление, не за работа. Онези години спортистите получавахме много малко пари, гледахме от всяко място да вземем по нещо, което можем да продадем. За Финландия – алкохол, за Гърция – кашкавал, черен хайвер сме продавали. Тогава играехме за по 500-600 лева, затова се налагаше всеки да прави нещо странично. Това не е незаконно. Доброто правило на търговеца е да продаваш нещо, което се търси на по-висока цена.
– А някои похвати оттогава помагат ли ви сега в бизнеса? – Спортът ми помага много в бизнеса, защото той те прави много самоуверен. Един спортист, дори да си удари главата в стената, става и продължава напред. Спортът ме е направил това, което съм сега.
– Имате собствен бизнес, защо все още се занимавате с волейбола в България? – Аз не се занимавам точно с волейбол. Имал съм възможност да стана треньор, бях мениджър, но просто казах, че повече пари от волейбол не искам. Когато ме избраха за член на УС, реших, че имам право да си изказвам мнението като човек, който дължи всичко на волейбола. Ще помагам с каквото мога. Колкото и да помагам обаче, никога няма да е достатъчно. Винаги ще защитавам волейбола, винаги ще правя това, което мога, стига да има нужда от мен.
– Чалгата сплотява ли колектива? – Не знам дали чалгата сплотява колектива, но сме оставили момчетата да слушат каквото си искат. Те си носят iPad и тонколони и си пускат музиката, която им харесва. Аз мисля, че когато някой прави това, което обича, той винаги се чувства по-щастлив. Когато е колектив, когато е един отбор, всички са заедно много време по лагери и по състезания и трябва да се създава настроение. Без настроение на тренировки и на мачове няма как да стане да правиш това, което трябва да правиш. Най-важното е да се ходи на тренировка и на мачове с настроение. Щом момчетата са избрали този начин, щом им доставя удоволствие, аз нищо не мога да им кажа. Важното е да има обстановка.
Мая Димитрова, „7 дни спорт“
