На 17-ти септември 2012 година
бях поканен от директорката на училището в което съм учил/Цани Гинчев/ и това
беше до този момент най-значимото и радостно събитие за мен, като вече оценен
от някого творец. Тя цени и малкото в човека. След това дойде представянето на
едната ми книга в София.
с краеведа Владимир Давидов
А на 01.ноември 2012 г. получих
достатъчно голяма награда от един човек, който най-малко очаквах краеведа Владимир Давидов/03.03 1925г./
от гр.Горна Оряховица. Същата година
ме запозна директорката с него, защото аз дадох дума, че ще им помогна да
издадат книгата посветена на великия българин Цани Гинчев/на което е кръстено и
началното училище в което съм учил/, но малко се забавихме с набирането на
текста на книгата му/защото той я е писал на печатаща мащина и сега на ново се
пренабира, за да стане както трябва/.
Той е сметнал, че точно на 1 ноември „Денят на Будителите“ може да
ми подари препис от неговата книга „Календар“,
която е писал 30-сет години. Събирал неща свързани с прабългарските познания за
съзвездия и зодии и т.н. Насълзиха ми се очите, защото този човек е видял в мен
нещо достойно, което може само да ме радва.
Сутринта /на Архангелова
задушница/трябваше да отида да се срещна с него към 10:30 часа, но колата не
запали, а искахме да я караме на преглед и така се осуети срещата, и аз отидох
в гората. Но при вечер се обадих отново на прекрасната и любезна директорка и
тя ме заведе отново при него. Още с влизането си аз се вълнувах като малко
дете, защото това е голяма чест за мен да получа лично нещо от този човек,
който е жива енциклопедия и има познания от единия край на света до другия.
Малко ми е болно наистина, че
сега в този миг когато го зърнах се наложи да стане от легналото си положение в
което се намираше, защото бе претърпял катаклизъм в тялото си, но иначе не се
предаваше. А, когато се запознах с него, не беше в това състояние… Стоях като малко дете пред една голяма
катедрала в нозете му и го слушах.
Също така много се радвах, как
дъщеричката на жената, която ме доведе в този дом не спираше да се радва на
брадата ми. Може би искаше да я докосне, а и може би за първи път вижда
по-червеникава брада на човек-не знам точно признавам си. Но и беше интересно и
много и се радвах докато ушите ми не изпускаха дума от краеведа.
Поговорихме и за моите книги,
но като цяло той говореше повече, защото искаше да каже, каквото има да каже, а
на мен не ми оставаше нищо друго освен да слушам с притаен дъх. Оказа се също
така, че жена му има рожден ден и гостуването ми стана един малък празник за
мен.
А от зад на самата творба той
беше написал: „На незабравимият приятел
от Лясковец Христо от автора (подпис). С уважение и благодарност по случай денят
на народните будители!“
„Обществената
дейност на този човек е от близо 70-сет години и се е превърнал в
летописец на своето време и проследява развитието на родния му град с перо,
фотоапарат и камера. Автор е на 188 публицистични материали поместени в местния и регионален печат, радио и
телевизия. Разполага с 43 бр. телевизионни кинофилми с документална хроника на
събитията от последните 40-сет години на XX век. Не напразно
журналистите-вестникари и телевизионери го наричат Живата история на Горна Оряховица/в-к Борба, бр.139 от 1996г./
За цялото му творчество в
продължение на 65 години и по случай 80-сет годишнината му Давидов е удостоен за Почетен гражданин на гр.Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./.“
Извадка от анотацията на книгата му „Календарът“ писана от журналиста Михаил
Михайлов.
А неговият девиз е: „Думите отлитат-писаното остава! Нито ден
без написан ред! Не се отказвам от нито една дума-написана от мен!
Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е
лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е
той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна
библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.
Христо от Лясковец
