Снощи в една от групите във Фейсбук, на които съм член, видях снимка на едни банички – „Пръстите на Фатима“. Понеже не можах да разгадая плънката, а линкът не отваряше, реших да ги намеря през търсачката. Рецептата така и не видях, защото се натъкнах на „Ръката на Фатима“ и се отнесох. Та, за нея да ви разкажа. 🙂
„Ръката на Фатима“ е едно от имената на източния символ Хамса. Среща се при евреите и мюсюлманите. Най-често се ползва като амулет за защита. Това, което ме заинтригува, е една легенда. По същество символиката е далеч по-детайлна от тази, която произтича от легендата, но на мен работата не ми е да нищя окултни теми, а да разказвам приказки.
Веднъж Фатима, дъщерята на пророк Мохамед, бъркала яденето на огъня, когато влязъл мъжът и Али. Водел друго момиче, което също искал да вземе за жена, а с Фатима били женени съвсем отскоро.
Фатима била така съкрушена, че не разбрала как изпуснала лъжицата и продължила да бърка яденето с ръка. Душевната и болка била толкова силна, че въобще не усетила физическата. И продължавала да бърка, и да бърка …
Али така и не си взел друга жена. А оттогава ръката на Фатима станала символ на търпение, вяра и залог за изпълнение на дадената дума.
Много ме размисли тая история в друг аспект. Животът често ни нанася удари (не е задължително да са любовни съкрушения), но трябва да продължим да бъркаме яденето. И често точно задълженията и отговорностите, които сме поели и ни е станало втора природа да изпълняваме, ни спасяват от саморазрушение, спасяват от разруха света ни в критични моменти.
… Продължаваме да бъркаме яденето! 🙂
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
