Дали е достатъчно да живеем в луксозни къщи, за да подредим живота си така, както ни се иска? Тези, които притежават отдавна подобни имоти, не биха се съгласили с подобно твърдение. Не формата на дома, а съдържанието, с което го изпълваме, има значение за вътрешната ни хармония и стабилността, с която вървим през живота си.
Англичаните са автори на вечната фраза „Моят дом е моята крепост“. Днес тази фраза се прилага в буквалния й смисъл с надеждата да затвърди усещането за неприкосновеност и непристъпност. То е родено от страха в несигурното време, но и от желанието да се съхрани поне малко лично пространство в пренаселения свят. Луксозните къщи са като малки кораби за бягство от суетата на големия свят, без да се губи усещането за естетика и лукс, което храни душите.
Непристъпните стени и огради наподобяват ограниченията и преградите, които ежедневно издигаме в себе си срещу враждебния свят отвън. Психолозите обясняват с този феномен много от съвременните стресови фактори. Хората са дотолкова достъпни за всички останали (дори само всесилието на мобилните телефони го доказва), че вече не съумяват да съхранят себе си извън социума. И тогава се налага да се затворят някъде, за да осигурят оцеляването си на подсъзнателно, първично ниво.
Това е най-лесно именно за собствениците на луксозни къщи, в които можеш да затвориш отрязъци от света, но само такива, които сам си подбрал и които харесваш. Не е нужно да отидеш на обществен басейн, защото имаш собствен в дома си. Не е нужно да отидеш на кино, защото имаш лична мултимедийна стая в дома си. Нее е нужно да отидеши на ресторант, защото механата, в която се събирате само с приятели, е достатъчна.
Така светове в светове прибрали, луксозните къщи стават острови на корабокрушенци със щастлива съдба.
