Това е историята. Ако искате вярвайте – чух я със собствените си уши. Две карикатури седяха зад мен в кафето и неволно подслушах разговора им. Но първо да ви опиша вида им. Огледалото беше моя тълковен речник. Единият висок сух, с благороднически вид – редуваше паузи изпълнени с мълчание и дълги монолози. Другият дебел, як, осезаемо миришещ на странна смесица от чесън и от отдавна ферментирал алкохол, за което свидетелстваше и злобната винарка, която настойчиво се опитваше да влезе в устата му. Докато топеше мустака в кафето си и сърбаше шумно червендалестият чичко рече:
– Ape утре да одиме, че сега нещо ме боли главата. Па и що му е на шкембето ми – под голем камик, голема риба се крие.
Отсреща не последва отговор. Вместо това се чу звучна уригня съпроводена от всичките и красоти (винарката падна мъртва в краката ми).
– Па и да не говориме, че ако Влезнем у фитнесо, че изтепам сите културисти! Не видиш ли, че мускулите им са напомпани с инджекции – каза човека, който все повече ми заприличваше на Бай Ганьо. Той продължи да изброява хиляди причини и факти, които да докажат на събеседника му вредата от спорта. Зачудих се защо тънкият мустак помръдва и тогава разбрах, че високия се опитва да прекъсне шумните крясъци.
– … не трябва да отричаме нещо, което не познаваме. И не ме прекъсвай драги ми приятелю, не съм на мнение, че това е спорт за тъпаци и малоумници. Нима човек, който се интересува от собственото си тяло добро самочувствие и здраве ти наричаш малоумник? И аз не твърдя, че децата ще спрат да взимат наркотици, да правят безразборен секс, но ще имат алтернатива и начин да е заето съзнанието им с нещо по-добро. Ти може би, приятелю, мислиш, че има време, че ти си най-добрия, че изглеждаш добре, но… убеден ли си в това? Подкрепено ли е самочувствието ти с доказателства и факти, познаваш ли себе си? Нима този корем, червените нишки в очите
ти, световъртеж и отпадналост са признак за добро здраве?
– А бе и ти с твоите глупости. Не видиш ли, че нема пари, нема децата що да ядат, а ти глупости ми говориш. Добре, че съм аз, та миналата седмица им разреших да издадат бутилките, иначе хлеб немаше с какво да си купат. Защото аз бачкам по цел ден, на строежо и
време не остава за такива глупости.
– Мога, приятелю, само едно нещо да ти кажа… имаш ли желание, има и начин. Помисли за себе си. Не чакай живота ти да се оправи от само себе си. Ако се движиш по-течението, можеш единствено да се удавиш.
Не можах да чуя повече защото бармана в кафето реши, че не можем да дооценим докрай красотата на песента „Пцуйем те животе“ и увеличи радиото докрай. Тръгвайки си от кафето се замислих за двамата чудаци. Нима може да са толкова различни двама души. Кой от тях беше песимист, кой реалист, кой оптимист, кой идеалист? Приличам ли и аз на тях?
Гостуващ автор: Stoineff
