Светлина и Тъмнина?
Продължават публикации, свързани със страхове от т.н. Тъмни. Какво е тъмнината, ако не липса на светлина. И как бихме разбрали какво е светлината, ако нямаше с какво да я сравним?! Не е ли време вече наистина да приемем, че Светлината и Тъмнината /нарочно я пиша с главна буква/ са част от Цялото. А Цялото е Бог, Източникът. Все още има хора, които си мислят, че Бог е светлата полярност, а Дяволът е тъмната. Това наистина е смешно.
Когато сме неосъзнати за вътрешния Аз и се люлеем на люлката на противоположностите, не разбираме, че добро и зло са двете страни на една и съща монета и без едното не можем да разберем другото. Но колкото и да е странно на пръв поглед, там и зад двата полюса стои чувството на страх. Дори и зад положителния. Защото всичко придобито отвън, може да бъде загубено. Когато Осъзнаем Вътрешния Аз и това, че сме Цялото, ние се закотвяме в оста на люлката – там, където чувството е на Безусловна любов и съпътстващите ги тишина, покой и радост и вече нямаме нужда да манипулираме външния свят, в безплодни опити да отрази нашите ментални виждания за правилно и грешно. Тогава всичко е уместно точно такова, каквото Е. Когато сме там, нищо не може да ни докосне, защото светлината, която излъчваме тогава е кохерентна, точно като на лазерите. Вярванията, че нещо може да ни навреди, само разширява все още затъмнените части в нас. Нека приемем най-сетне 100 % отговорност за начина по който се чувстваме и да спрем да сресваме огледалото, което само отразява, това, което е вътре в нас. Тъмните господстват над несигурните и ограничават растежа им. Светлите балансират несигурните и правят същото. Болката и страданието са двигателят на душата към еволюция.
В момента Земята се чисти и много души решават да започнат отначало – начисто в нови тела. Не всеки чувства сили в себе си да сътвори кристално тяло. Според мен има едно тотално неразбиране от страна на много Светлинни работници, че не винаги е удачно да се намесваме чрез светлинни медитации при разни природни катаклизми, именно защото не можем да видим голямата картина. Особено когато не сме изрично помолени за това. Но колкото повече пребиваваме и живеем живота си от центъра, сякаш сваляме диоптър след диоптър от очилата с които гледаме на света и голямата картина става все по-ясна. И разбираме с кристална прозрачност, че Осъзнаването и Упълномощаването със Сила са двете страни на една и съща монета и няма какво да Правим, а само да Бъдем в честотата на Любовта и Светлината и тогава Огледалото ще го отрази, защото има безброй паралелни реалности, които са просто вибрация на съзнанието и само от нас зависи къде пребиваваме. Нали затова сме дошли в тяло – за да преживеем Творението си.
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Tags: висш Аз, добро и зло, ин и ян, кохерентна светлина, оста на люлката, Центриране, чисто осъзнаване, чувството на страх
