От всички сюжетни линии, свързани с аферата „Петреъс“, следните три със сигурност са най-далеч от истината.
Първо, представата, че директорът на Централното разузнавателно управление е жертва на пуританските нрави в Америка.
Второ, представата, че каквито и да са деликатните правни аспекти, разследване, включващо любовница, получавала имейли от директора на ЦРУ, не става де факто разследване срещу директора.
Трето, представата, че един директор на ЦРУ може да има лична електронна поща, която да засяга само него и да няма нищо общо с работата му, пише в. Wall Street Journal.
Всяка извънбрачна връзки е човешка трагедия. Това е вярно, дори когато в нея са замесени работник в завод и кръшкаща секретарка, а не двама видни, високо издигнали се възпитаници на военната академия „Уест пойнт“. Разликата е, че във втория случай болката и обидата, която изпитват невинните брачни партньори и деца, са още по-чудовищни, защото личното им унижение е изложено на показ на първите страници на вестниците и по телевизиите. По същество обаче обществените измерения на скандала, свалил Дейвид Петреъс, имат само периферна връзка със секса. Една връзка, която е била наистина лична, може да бъде потулена бързо и без много шум. Сега, когато за тази връзка говорят медиите по целия свят, като се започне от обявяването на оставката на самия Петреъс, е въпрос на чест да се дадат отговори на неудобни въпроси, засягащи общественото доверие.
Тези въпроси започват с основното:
Кога е започнала тази връзка? Първоначалните съобщения предполагат, че тя е започнала в Афганистан, където биографката Пола Бродуел е прекарала доста време с генерала. Сега неговите приятели казват на репортерите, че връзката започнала, след като той е постъпил в ЦРУ през септември 2011 г.
Да се надяваме, че това е вярно. Трябва да се надяваме, че е така, защото ако връзката му е започнала, докато той е бил още в сухопътните въоръжени сили, това е престъпление съгласно кодекса за поведение на военните. Трябва да се надяваме, че е така и защото, ако връзката е започнала, преди той да поеме ръководството на ЦРУ, може да бъде поставена под въпрос истинността на неговите твърдения при подготовката му за избор от Сената.
Попитайте бившия член на правителството на Клинтън Хенри Сиснерос или номинирания от Буш за министър на вътрешната сигурност Бърнард Керик какви са последиците от представяне на невярна информация при проверките преди утвърждаването им на постовете. Може да са пагубни. На обществено ниво колкото по-искрен е генералът за връзката си, толкова по-голямо доверие ще внушава, когато говори за Бенгази.
