Факти.бг се свърза с един от вратарите на тима и поиска мнението му. Неговото име е Н’Сендо Кололо Мину, накратко Сендо. Той е роден в Конго, но заминава за Франция още като дете, заради войната в родината му. 22-годишният Мину произлиза от много авторитетно семейство – майка му е адвокат, а покойният му баща е бил министър. Футболистът е бил отличен ученик, дори е бил приет в университет, но избира да играе футбол.
Здравейте. Защо предпочетохте кариерата на футболист, пред образованието?
Футболът е моята страст. Просто не мога да живея без него. Когато избрах да стана професионален футболист, а не да постъпя в университет, майка ми ме обяви за „луд“. А когато избрах да дойда да играя за ПФК Монтана, приятелите ми не можеха да повярват, че предпочитам да живея в малък град, като Монтана, пред френската столица Париж.
Къде сте играли преди да дойде в Монтана и в България като цяло?
Защитавах цветовете на местен френски тим, но за нещастие получих тежка контузия. Счупих си китката на лявата ръка, след което прекарах 6 кошмарни месеца, защото не можех да тренирам активно.
Ще Ви върна към мача на Монтана срещу Литекс, в който загубихте с 1:3. Смятате ли, че Вие сте виновен за загубата?
Мисля, че вината за загубата срещу Литекс не е само моя. Тимът от Ловеч играе на едно отлично ниво. Знаех още преди началото на срещата, че трябва да внимавам със звездата на „оранжевите“ – Георги Миланов, защото той е много добър в изпълнението на свободни удари и се убедих, че това наистина е така. Не искам да се оправдавам по никакъв начин. Да, опазих вратата си чиста от някои опасни атаки, но това не бе достатъчно. Не съм доволен от играта си, защото знам, че можех и мога да бъда много по-добър в изявите си. Моят треньор и целият отбор са запознати с вратарските ми способности и също знаят какво мога.
Все пак останахте извън групата за следващите мачове…
Не ми беше приятно, че заради допуснатата ми грешка, след мача с Литекс, бях оставен извън групата за следващите срещи. Не мога да обвинявам старши-треньора за това негово действие, защото той е този, който решава кой ще играе и кой не. Уважавам го, защото треньорът на един клуб трябва да се уважава. Взех си бележка за грешката си и ще се опитам в бъдещите си изяви да не я повтарям.
Разбрахме, че сте били на крачка от повиквателна за националния отбор на Конго…какво се случи?
Треньорът на националния отбор на имаше желание да ме повика да играя за родината ми, но след като не получих шанс за изява в моя клуб, това нямаше как да стане. Един играч се вика да защитава цветовете на страната си, когато има записани игрови минути. Когато нямам записани мачове – нямам и покана за националния отбор. Тази ситуация ме натъжава до известна степен, защото по този начин моята кариера се намира в някакъв застой. Силно се надявам, нещата да се променят за напред.
А какво е мнението Ви за стадиона и феновете в Монтана?
Не мога да кажа, че стадионът в Монтана е с отлично качество, но може да е много по-зле. Относно феновете на клуба … нямаме толкова голяма подкрепа, каквато имат софийските грандове, но това е обяснимо. Нашият отбор се намира в провинцията, а и не се намираме сред първите позиции в класирането. Но за град, като Монтана публиката е прилична. На всяко едно наше домакинство присъстват около 1000 човека. Аз съм благодарен на тези хора, защото отношението им към мен, въпреки че съм чужденец е сравнително добро. Именно те ме стимулират да подобрявам изявите си във всеки един мач.
Вие сте чужденец, който живее в провинциален град, имахте ли проблеми с адаптацията след пристигането Ви в България?
Не бих казал, че съм имал проблем. Както казахте, тук чужденци не се срещат много, но аз съм благодарен преди всичко на моя мениджър, защото той ме подкрепя всеки ден и ми помага за всичко, но също така мога да кажа едно голямо “Благодаря” на моя съотборник Виктор Дениран, който е плътно до мен във всеки един момент. Той е от много време в България, живял е в София, играл е в няколко различни български отбора, така че благодарение на него животът ми тук е доста по-лесен. Разбира се, благодаря и на целия отбор и ръководството на Монтана, но най-вече на треньора на вратарите, защото, той е човекът с когото тренирам всеки ден.
Отборът Ви се намира пред зоната за изпадане. Смятате ли, че ще успеете да се преборите за оставане в А група?
Определено вярвам, че ще останем в А група. Каквото зависи от мен, като вратар – ще го направя. Знам, че и другите отбори няма да се предадат лесно, но аз вярвам в съотборниците си. В момента 3 отбора сме с равен брой точки (11 точки), така че и най-малката грешка може да е фатална. Предстои ни труден мач срещу Лудогорец, но ще се опитаме да го спечелим.
Монтана /
България
