Св. Апостол Андрей Първозвани и неговият брат Петър били прости рибари и живеели край Тивериадското езеро. През целия си живот Андрей проповядвал Христовото учение сред балканските причерноморски народи и най-вече сред скитите. Умрял в мъки и страдания, разпънат на кръст с формата на буквата „Х“ в гръцкия град Патра.
Според народните познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Както казва народът: „На Андрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно или синапено) зърно“. Затова в навечерието на празника жените сваряват в ново гърне царевични зърна, боб или леща и сутринта всеки от семейството хвърля по малко от варивото в комина с пожеланието посевите да растат високи и да наедряват. След това от варивото ядат всички. Дава се и на домашните животни, за да е добър плодът им. Жените раздават от варивото в махалата, за да е плодовита годината.
Андреевден на много места се почита като празник на мечките. Вярва се, че св. Андерй е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. В българския фолклор мечката е едно от превъплъщенията на змея. „Мечият“ персонаж е много разпространен в кукерските ни и сватбените обреди, където трябва да се освободим от нечистото. Тези схващания моделират и обредността на Мечкинден.
Първо – Извършва се жертвоприношение за омилостивяване на звяра.
Второ – В казана се слагат различни варива, за да „едреят“ на следващата година.
Трето – Едновременно е мечката се почита и св. Андрей, нейният повелител и светец, който уголемява деня.
Празникът е свързан с Никулден (смята се, че св. Андрей е баща на св. Никола).
Някъде се нарича Едреевден.
Именници: Едрю, Андрей, Андрея, Андрияна.
